Сборникът съдържа докладите, изнесени на Петите балканистични четения, София, 17-19 май 2004 г., които по традиция са научна проява преди всичко на студентите по балканистика от Софийския и Великотърновския университет. Този път те са посветени на десетгодишнината от откриването на специалността Балканистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Идеята за основаването на тази специалност възникна в Катедрата по общо и индоевропейско езикознание. Това не беше случайно. Тази катедра е приемница на основаната през 1921 г. Катедра по сравнително езикознание, чийто първи титуляр, акад. Стефан Младенов (1880-1963), я е ръководил до 1948 г., когато го наследява на този пост акад. Владимир И. Георгиев (1908-1986) и остава на него до 1974 г. Мисля, че професионалната гилдия ще се съгласи, че това са най-изтъкнатите и международно признати езиковеди, които България е дала. И двамата имат значими приноси в индоевропейското езикознание, в историята на гръцкия език, в изучаването на езиковите остатъци от тракийския и другите палеобалкански езици. Като член на Международната асоциация за изследване на Европейския югоизток, Вл. Георгиев, с авторитета си на световен учен, направи възможно Първият конгрес по балканистика да се организира и проведе в София през 1966 г. Той е създателят и първият ръководител на Секцията по балканско езикознание към ИБЕ на БАН, 11 години преди създаването на Института по балканистика през 1964 г. Той основава през 1957 г. сп. „Балканско езикознание" и беше негов главен редактор до смъртта си. Всички, които са минали през Катедрата по езикознание - като слушатели в редовните езиковедски семинари на акад. Вл. Георгиев; като студенти, участници в кръжоците по общо езикознание и ономастика на проф. Борис Симеонов (1925-1996) и по етимология на проф. дин. Моско Москов (1927-2001); като дипломанти и аспиранти, са дишали здравословния въздух на научното любопитство и са били привлечени от различни аспекти на балканистиката. Към тази Катедра функционираха два лектората по балкански езици - по албански, чийто лектор повече от двадесет години беше албанският писател Тома Кацори, който написа и учебник по албански език, претърпял две български и едно английско издание, и по румънски, в който преподаваха забележителни румънски езиковеди и литературоведи и който преди двадесет години стана основата на румънската филология в СУ…
проф.д.ф.н.Петя Асенова |
