| Усмиряване на разума. Преустройството на Българската ккадемия на науките 1944-1953 |
| Автор: Надя Живкова
Обем: 416 стр.
Формат в мм.: 145х200
Издател: ИК "Гутенберг"
Мека подвързия
Дата на включване: 2006-07-20
Нашата цена: 7.20 лв | | |
Книгата започва с въведение за устройството на Академията и нейното място в заварената на 9 септември 1944 г. организация на науката. Направен е опит да бъде дадено ново осветление на известни исторически факти. Предстоящите реформи в Академията не са изолирани и засягат цялостната структура на науката. Поради това и поради липсата на обобщаващи публикации по въпроса е отделено внимание на съществуващите в страната научни учреждения. Подчертани са също водещите идеи, които определят професионалната и обществената дейност на българската научна интелигенция преди 9 септември 1944 г. Идеи, добили различна изява след тази дата.
Условно книгата може да бъде разделена на две части - преди и след февруари 1947 г., когато влиза в сила новият Закон за Академията. Тогава е подписан и мирният договор с България. Динамиката на събитията през тези два периода е различна, поради което е приложена различна методология. Периодът до 1947 г. е разработен предимно хронологически. Така са очертани подетапите на „настъпление" и „отстъпление" в културната политика на БРП (к). По-нататък преобладава тематичният подход, който дава възможност за същностни характеристики на извършените промени.
За да не бъде разкъсвано изложението, изборите за нови членове на Академията са обособени в отделни глави. Личностните характеристики са написани без пряко авторово мнение. Съблюдаваният критерий са делата на българските интелектуалци. През разглеждания период се запазва определящото значение на техния международен престиж. То е неподвластно на противоречивите оценки в България.
Проследено е и отношението на старите учени към кандидатите за нови членове. В условията на политическо насилие и партиен контрол над науката положителните рецензии невинаги имат безспорен характер. Това важи с обратен знак за малкото отрицателни рецензии, превръщайки ги в източник за действителното становище към кандидатури, подкрепени от комунистическата партия.
Историята е трудновъзстановима при режим на диктатура, когато противното виждане не намира изява. Минават години и то се предава в семейния спомен, но вече няма силата на исторически документ. В предлагания труд са потърсени всички онези недоизказани мисли, които говорят за несъгласието на носителите им. Недоизказаното е субективна категория и остава на преценката на читателя.
| 
|
|
|
