Какви са тези стихове - изповядване на "вечните радости", "открадната частица от Рила", за да остане красотата "дивно приключение преди събуждане" или "откритията" на един вече не млад поет на границата на Новото хилядолетие - "открития" на Бога, Природата и Съкровеното. В стиховете на Георги Ходжев се съдържа всичко това.
Покой, смирение, душевна хармония. Рилска обител. Теми, познати от Базовата "велика рилска пустиня", от легендите за без-сребърника светец Иван Рилски, от редица творци - възпяващи Бог, Планината, Вярата. Творци, докоснали се до Рила и Рилската света обител - тази космическа загадка сляла ръкотворно и неръкотворно в едно необяснимо по своята хармония чудо. Авторът, поведен от благочестието и благоговението си пред това чудо, е изповядал своите културни и религиозни видения, свързани с магическата святост на Пътя към Планината - към Великата Обител, в търсене на "вечните радости". Век след Вазов, след Дебелянов и Лилиев, десетилетия след "Византийските запеви" на Радко Радков, религиозното чувство пресъздава в словесни образи съприкосновението с Бога, Планината, Храма и Вярата. Изповядва натрупаното във времето и в културната памет на българина. Защото нашият съвременник е повече атеистичен, егоистичен консуматор и съприкосновенията му с "Великата рилска пустиня" като че ли в много от случаите носят консумативен характер, дотолкова атеизмът ни е превърнал празничното чувство в материално и телесно, загърбвайки духовните храни на Божия свят.