Никой не може да ти продаде нещо насила, но винаги може да те излъже да си го купиш. Средният човек лесно се лъже - така е замислен, за удобство на производителите. Не можем да искаме от него да не мисли, когато тегли кредит за нова кола и да мисли, когато избира парламент. Всяко нещо има цена - включително мисленето. Но дали сме готови да я платим?
Ние не сме нито това, което купуваме, нито това което ядем. Идентичността не се свежда до екзотичните предмети, които продаваме на чужденците или сувенирите, които ние влачим от екзотични места. Платон твърди, че идеите са по-големи и по-съвършени от техните проекции в реалността. Проектът за средния човек обаче ни прави по-малки и по-елементарни отколкото сме в действителност. Защото това... просто не е нашия проект.
Цялата работа е, че човек може да живее с един изгрев или един залив цял живот, докато прахосмукачка му се налага да купува на всеки няколко години. Мисля, че най-голямото предизвикателство, което ни очаква, е да се научим да извличаме щастието от възобновяеми източници като думите, образите, звуците...