Трендафил Акациев.

Започвам с поемата-пародия „Любов", писана през 1958година. Бях студент втори курс и я прочетох на ед- но голямо литературно четене в 65-та аудитория на СУ. Именно тогава „влязох" в литературата, защото ме забе- лязаха Багряна, Христо Радевски, Радой Ралин... Знам, че доста от тези сатирични стихотворения сега изглеждат наивни и може би безобидни, но на времето малко от тях можеха да бъдат публикувани без уговорки съмнения. А после идва сатирата ми след 10 ноември. Оставям я без коментар. Тук са песните, които съчинявах за клуб НЛО. И от- къси от сатиричните спектакли в театър „Възраждане".
Тук са и. песните, които пея на концертите си в зала 1 на НДК и в различните градове на страната.
Сатирата ми внезапно пресеква през 2001 година.
Стори ми се, че е безсмислена вече. Появиха се тол- кова много сатирични шоу предавания по телевизионните канали, че зрителят изгуби вкус към политическия театър. Камо ли към сатиричната поезия.
И все пак, когато пея такава поезия, хората аплоди- рат все така бурно.
Но това на мене вече не ми е по сърце.