брой 9, 12.03.2008          

Книгите днес

Епохата на автоматите за книги настъпи

Ралица Фризон-Рош

Автомати за продажба на книги в парижкото метро? Смела идея. Виждам ги в сивотата на някоя станция, строени на перона до автоматите за сладкиши и сода – малки пъстри витрини с примамливи заглавия. В края на напрегнат ден чакаш поредното си метро, но вместо да се полакомиш за вафла, пускаш монета от две евро и се снабдяваш с книжката, за която все не ти остава време да отскочиш до книжарницата. На някой му е хрумнало да спре парижани по време на ежедневното им тичане пред цветни книжни витрини в подземните лабиринти на града.  

Този някой е Макси-ливр. Това е фирма, основана през 1978 г., която е специализирана в закупуването на складови излишъци от издателските къщи и разполага с цели 143 магазина. Макси-ливр се представя за приятел на книгата, чиято цел е да я приближава все повече до хората. От юни насам фирмата е инсталирала шест машини за продажба на книги в няколко станции на метрото, съобщава в лаконична статия от 3 септември ежедневникът Льо Монд.  

Всъщност станциите са възлови кръстовища на линиите на метрото и извънградската железница, където се изливат потоци от пътници. Една от тях е Монпарнас. Слизам на нея, прекосявам преплетените й коридори, обхождам пероните и най-сетне, след малко лутане, попадам на въпросното нововъведение. То се е свило в един ъгъл далече от забързаната тълпа. Въпреки пиковия час, никой не го забелязва, никой не се спира пред него. Зад блесналата му витрина се предлагат джобни издания на нашумели заглавия, речници и класика от учебните програми, предназначени за гимназисти.  

„Предложените заглавия ще се обновяват редовно, като изборът се ограничава само до произведения, чиито права са отдавна обществено достояние”, уточнява Льо Монд. „Това е стар проект за разнообразяване на предлагането на книги”, допълва главният директор на Макси-ливр. Очакванията са надминати: вместо предвижданите 10 бройки, продадените екземпляри достигат 25 на ден.  

Превозните средства, в които парижани прекарват часове наред, са отдавна прицел на търговски начинания. Щандове с цветя, азиатска конфекция и всевъзможни дреболии оживяват коридорите им наред с неизбежните улични музиканти. Затова въвеждането на автомати за книги не учудва никого. Това напомня донякъде за появата на безплатните вестници по станциите преди три години. Издания с малък формат, предлагащи кратки съобщения и множество реклами, те са вече обичайно четиво – за няколко спирки осведомяват пътниците за последните събития и попадат неминуемо в кошчето за боклук. „Безплатните”, както ги наричат французите, предизвикаха бурна полемика преди време, но не доведоха до катаклизми в пазара на вестници, а само до някои частични „намествания”. Съобразителните хора обаче виждат заплахата другаде – във все по-голямата концентрация на медиите в ръцете на едни и същи акционерни дружества, малко заинтересувани от развитието и обновяването на вестниците, унифициращи на информацията и лансиращи дирижирани дебати.  

Същите проблеми вълнуват и книжарите. Съсредоточаването на книгоиздаването в големи издателски къщи с мощен капацитет за разпространение и реклама е неоспорим факт. Но иначе похвалното им начинание да предлагат книги все по-близо до читателя на изгодни цени има и своите скрити страни. Още през 80-те години щандове с книги се появиха в супермаркетите. Какво по-хубаво на пръв поглед от това да разведриш забързания купувач, нарамил пазарска чанта, с хубава книга? Но сред рафтовете с домашни потреби и бельо, клиентът се натъква само на заглавия за масова публика – учебни издания, речници (наистина необходими), комикси, нашумели изповеди на медиатизирани личности и, разбира се, на дежурните романи, отличени с награди. Навсякъде изборът е един и същ – произведения, за които се говори в телевизионните предавания.  

Друг е случаят с „мамута” на книгопредлагането ФНАК, разпрострял се из цяла Франция. В неговита клонове изобилието е главозамайващо. Рай на книгата, ще възкликне читателят. Но сред шума и навалицата той може да пропусне издания на малки издателства – там властват големите издателски къщи. За произведенията на по-дребните обикновено трябва да се направи поръчка, ако, разбира се, читателят се е осведомил от някъде за съществуването им.  

Въпреки тези гиганти, в Париж основна роля играят традиционните книжарници. От уютните квартални книгопродавници до храмовете на книгата като Жибер, или Ла (х)Юн например, всички те отстояват призванието на професията. Между тях по-малките книжарници привличат вниманието. Често специализирани в определена област (младежки четива, наука, медицина, история, поезия, антикварни издания и пр.), те са част от очарованията на града. Успехът им се дължи на личната инициатива на книжаря – добро познаване на съответната област и профилирано внимание към читателските търсения. В условията на остра конкуренция, бъдещето им зависи от новите идеи и въображението – декор, атмосфера, компетентен съвет, интересен подбор на представените произведения, културни събития, изложби… Поради липса на място, и там се налага предварителен избор на предлагани заглавия, но пък се поема риска да бъдат представени неизвестни автори и малки издателства.  

В този контекст се появяват автоматите за книги. Около тях засега няма полемика, само Синдикатът на френските книжарници (СЛФ) изрази своето удивление от този „рекламен ефект” и тази „само привидно добра идея” на Макси-ливр. Книжарите са на различни мнения. За някои от тях всяка инициатива, насърчаваща интереса към четенето, е добре дошла според принципа „колкото повече са любителите на книгата, толкова по-многобройни ще са и клиентите”. Други споделят безпокойството си от все по-агресивната политика на големите фирми, от обсебването на книжния пазар, водещо до обедняване на палитрата от предлагани заглавия в ущърб на книжарското дело, на творческите търсения на авторите и на читателя. Кой от тях е прав само бъдещето ще покаже, така че последствията от начинанието на Макси-ливр трябва да следим внимателно.  

Текстът е писан за неиздадения бр. 7 / 2005 г. на сп. „Книгите днес”. Тук се публикува за първи път.