НГФК

Национален граждански форум за култура

National Civil Forum for Culture

 

»НАЧАЛО

»ЗА НАС

»ЧЛЕНОВЕ

»СТРУКТУРА

»СТАНОВИЩА

»ДОКУМЕНТИ

»ПАРТНЬОРИ

»ВРЪЗКИ

 

Становище на НГФК

относно
Законопроекта за паметниците на културата,
внесен от Министерския съвет в Народното събрание
на Република България на 03.09.2002 г.

 

Приветстваме инициативата за създаване на нова правна уредба, която ясно да регламентира обществените отношения, свързани с културно-историческото наследство и одобряваме мотивите към предложения законопроект.

Същевременно констатираме несъответствие между изложените мотиви и текста на законопроекта. В предложените текстове липсва нова стратегия и философия за издирване, проучване, съхранение, популяризиране, ползване и опазване на материалните свидетелства за културно-историческото ни наследство и основанията за квалифицирането им като паметници на културата.

Притеснени сме от няколко сериозни пропуска:

• липсва стратегия за развитието на сектора културно-историческо наследство;

• липсва философия на Законопроекта;

• не е предложена адекватна управленска система, способна да организира и опази паметниците на културата с оглед на променените социално-икономически реалности и обществени отношения;

• неясен е предметния обхват на закона и като следствие от това съществуват недефинирани понятия, разнопорядкови класификации, несъвместима терминология, което значително би затруднило организацията, управлението и опазването на паметниците на културата.

 

Законопроектът е изграден върху презумпцията, че всичко е паметник на културата. Това би създало трудности при управлението, организацията и опазването на цялото културно-историческо наследство. Считаме, че тази теза е политически безотговорна и икономически нерентабилна.

 

Могат да бъдат посочени и други недостатъци:

 

1. Липсва ясно организирана управленска система по отношение на опазването и популяризирането на паметниците на културата в степен, позволяваща достъп до културно-историческото ни наследство на широк кръг заинтересовани лица.

2. Съществува неяснота по отношение на правата и задълженията на институциите, отговорни за управлението, опазването и популяризирането на културно-историческото наследство. Като следствие от това чрез законопроекта се създават проблематични йерархични взаимоотношения между държавни ведомства, културни институти, юридически и физически лица, което е нежелано положение с оглед на финансирането и опазването на културно-историческото ни наследство.

3. Не са посочени правата и задълженията на централната и местна изпълнителни власти, на юридическите и физическите лица, отговорни за осъществяването на националната културна политика в областта на културно-историческото наследство.

4. Не е спазена терминологията на ИКОМ и ИКОМОС по отношение на музеите и паметниците на културата.

5. Проблематична е и класификацията на видовете паметници на културата.

6. Разпоредбите на Законопроекта не са съобразени с ратифицираните и обнародвани конвенции в областта на културно-историческото наследство, по които Република България е страна, като например: Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, Европейската културна конвенция, Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, както и такива, които са ратифицирани, но не са обнародвани.

7. Липсва правна уредба на обществените отношения и проблемите, които възникват с културно-историческото наследство на църквата и другите религиозни общности.

8. В законопроекта няма нов прочит на основния за културно-историческото наследство проблем - за собствеността на паметниците на културата - във връзка с променените обществени отношения. Оттук произлизат редица объркани понятия и неточности, като например тези, свързани с „регистрация на частна собственост„.

9. Не е посочено как може да се упражнява конституционно закрепеното право на частна собственост по отношение на паметниците на културата. Като резултат от това би възникнал хаос при откриването на паметниците на културата и при осъществяването на сделки с тях.

10. В тази връзка констатираме, че липсва равнопоставеност между различните форми на собственост, което е в противоречие с Конституцията на Република България и поетите международни ангажименти.

11. Законопроектът не създава условия за възникването на свободен пазар по отношение на паметниците на културата, което противоречи на чл. 56 от Договора за създаване на Европейската Общност. В него се прокламира основния принцип на общото право на свободно движение на хора, стоки и услуги.

12. Текстовете на Законопроекта, които претендират за промяна на статуквото, а именно тези, свързани със сделки с паметници на културата и възможностите за отдаване на концесия на недвижими паметници на културата, страдат от сериозни недостатъци. Така например, при възможността за отдаване на концесия липсват стимули за концесионера, които биха го мотивирали да предприеме такава важна стъпка.

13. Липсва ясно формулиран финансов ангажимент от страна на държавата, общините, конкретните юридически и физически лица по отношение на опазването и популяризирането на културно-историческото наследство. Същевременно не съществуват стимули и преференции за юридическите и физическите лица, които биха желали да осъществяват подобна дейност.

Законопроектът за паметниците на културата предвижда 16 подзаконови нормативни акта, с което смятаме, че би могла да се подмени волята на законодателя като се делегират права от законодателната към изпълнителната власт.

Редица важни проблеми като създаването на търговски къщи и търгове са бегло маркирани. В същото време цяла глава е посветена на „изработка и разпространение на копия на исторически паметници“.

Считаме, че Законопроектът за паметниците на културата в този вид не би трябвало да влезе в парламентарна процедура, първата стъпка от която е той да влезе за обсъждане в Комисията по култура. Текстът на законопроекта е невъзможно да бъде усъвършенстван в достатъчна степен чрез поправки на отделни текстове. Необходим е нов цялостен текст.

Призоваваме г-н Министър-председателя да оттегли законопроекта.

Благодарим Ви за вниманието!

 

Настоящото становище е прието на заседание на Общото събрание на Националния граждански форум за култура, проведено на 15.10.2002 г.

 

СЛОВОТО

горе