Ела до мен с целувката безкрайна 
на наште две обречени тела! 
Ела! Като магия! Като тайна! 
Ела, като безсмъртие ела! 
Като звезда, умряла в изнемога 
от сблъсъка на срещната звезда! 
Ела! Изпепели ме в своя огън! 
Сама стани на пепел! Но следа 
подире ни в небето да остане! 
И с нашта светлина тя да блести! 
На нашто място да остане рана. 
Но с друга светлина след нас огряна, 
вселената ще ни обезсмърти. 

 

Обратно към [Д. Дамянов] [СЛОВОТО]