Литературен форум  

Брой 2 (425), 05.09. - 11.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

  Трилогия за Захарий

 

“Животът на летописеца”. Тодор Ташев. “Вулкан-4”. С., 2000.Всеки голям българин си има нещо свое, с което е останал в паметта на историята. Захарий е летописецът на Априлската епопея. “Записките...” са неговата слава и най-високият връх, до който се е извисил. Така изглежда сега, но хвърлим ли поглед назад, ще изтръпнем от хулите, които се сипят не само върху човека, революционера и властника, но и срещу твореца Захарий Стоянов. Пенчо Славейков нарече “Записките...” “Овчарски дивотии”, а бурята, която се надигна против опита за биографиия на Ботев, нито е стихвала, нито някога ще стихне.

Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история. Изненадващ и спорен от началото до края. И след края!

Спорен не само заради позициите, които защищава, и дързостта си да изтърсва всекиму истината в очите, “бил той който и да е”, но и поради това, че недостатъчно го познаваме. Често пъти ни липсват факти, за да стигнем до правилни оценки, да коригираме погрешно дадени оценки.

Като тръгнах от познатия до непознатия Захарий, порази ме оскъдността на известното за неговия жизнен и творчески път.

И до днес нямаме не само академично или пълно, но дори едно по-обширно издание от негови избрани съчинения. Спотайват се не само в чужди, но и в наши вестници и списания статии, есета, критики, фейлетони и цяла камара още непроучени Захариеви произведения.

Неизвестността на елементарни факти от живота му и до днес подхранва легендата за медвенското овчарче, което се е научило да срича, след като му поникнали мустаци. Може би така е по-интересно – да имаме и ние един гений, покълнал от нищото, да търсим мистичното там, където нещата са делнично прости. Разбира се, Захарий е преди всичко талант, но наред с таланта върви и неистовият му труд за самоизграждане, на какъвто малцина са способни. Оказва се, че той нито е неук, нито е невежа, а един от най-културните хора на своето време. Началното си образование получил в медвенското училище, дивял по Добруджа четири години, докато сам претъркал букаите, които го препъвали, и намерил истински път към “университета” на читалище “Зора” и революцията!

Не за познатия Захарий ще стане дума в тази книига, а за онзи, скрития от нас, който всъщност никога не се е крил...

(Из предговора)
Тодор Ташев

Българската литература

© 2000 Литературен форум