Литературен форум  

Брой 3 (426), 12.09. - 18.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Борис Рубашкин

Горчивата съдба на емигранта

Тук бих искал да разгледам правното и общественото положение на българите, които бяха принудени да напуснат България. Какви ли не епитети им лепнаха на тези хора!

Емигранти? Предатели на родината (на коя родина)? Бегълци? Невъзвращенци? Българи, живеещи в чужбина?

Какво представлява емигрантът?

Още преди 200 години започва една широка емиграционна вълна от Европа за Америка, в която взимат участие милиони хора от почти всички държави на Европа. Подбудите на този процес са различни - да се намери злато, да се придобие къс земя за обработка или просто авантюризъм.

След Втората световна война, която раздели света на два лагера - “демократичен” и “капиталистически” (и двете понятия са измислени от комунистите), стана нещо много странно - започна нелегална и легална емиграция от демократичния лагер към капиталистическия, наречен от западните политици “свободен свят”.

Новата емиграция търсеше политическата си свобода, обръщайки гръб на поробителите си. С придобиването на политическата си свобода икономическата просто бе осигурена от само себе си...

Ако светът до 1945 г. наричаше търсилите икономи-чески изгоди хора “икономически емигранти”, то същият епитет не можеше да се залепи на емигранти, постигнали с бягство абсолютната си свобода. Ето защо Западът нарече такива хора “политически емигранти”, refugees на английски или fluchtlinge на немски.

Преди 9.IХ.1944 г. нямаше българи, които бягаха от страната си завинаги, тъй като демократичното устройство на българската държава не даваше повод за това. На Запад оставаха български лекари, инженери, архитекти, земеделци и градинари, които запазваха българското си гражданство и можеха всеки момент да посетят или да се установят отново в България.

Но терористи и убийци от България и от другите страни биваха приемани в СССР като герои! Тези хора нямаха нищо общо с политемигрантството!

Понятието “българска емиграция” идва в началото на XX век и се употребява и за икономически, и за политически емигранти.

БКП е виновницата за хилядите бягства от родината. Тя внуши необходимостта всеки български гражданин по законен или незаконен начин да търси път, за да се отърве от тоталитаризма.

Чудесни специалисти останаха на Запад. Неуспелите поради предателство или залавяне по зверски укрепената граница изчезваха безследно или излежаваха големи присъди.

Комунистите поради тяхната абсолютна примитивност много не се замисляха върху съдържанието на понятието “емигрант”. Но изведнъж някоя “по-умна” подлизурка се е сетила, че зад понятието “емигрант” се крие смисълът за напускане на родината от определено лице, което търси по-добри икономически условия и области в друга страна. И настана объркване в Политбюро и ЦК. Та нали соцстроят създава “най-добрите условия за политическо и икономическо развитие на личността”?

Усещайки се, че години наред тираните са вкарвали голове в собствената си врата и страхът от последици във форма “сечене на глави” от страна на Политбюро на БКП (напразни страхове - там заседаваха едни от най-тъпите и прости глави, които е раждала България), “идеолозите” на БКП се стреснаха. Не “емигранти” са онези, които избягаха от България, ами предатели на родината.

Под този знаменател попадаха всички българи, независимо от причините, по които са заминали на Запад. Свободният свят нарича предатели на родината онези граждани, които, живеейки в страната си или заемайки държавни постове в чужбина, издават държавни, военни, икономически тайни на други страни. Предатели са хората, които работят като шпиони за чужди разузнавания, дезертьори от армията. Със сигурност може да се каже, че 99% от българската политическа емиграция не е носила нито един от горепосочените белези. Този прикачен израз на емиграцията се посреща със смях и подигравка от българския народ.

Комунистическите идеолози седнаха да мътят ново, изгодно за партията понятие за българска емиграция. И измътиха израза невъзвращенец.

Една свободна личност решава сама своя живот и пътя си в него сама, без да се допитва до някакви си държавни органи или чиновници. Ако България не беше поробена от комунистите, сигурен съм, че нашите вили, къщи, курортни апартаменти, коли и пари щяха да бъдат не в чужбина, а в България. Но съдбата ни беше такава. Понятието “невъзвращенец” беше залепено като мръсно петно върху българската емиграция с цел да се покаже на народа, че демек те са виновни.

Всекиму е ясно, че комунистите ни направиха невъзвращенци, всявайки у нас страха да бъдем арестувани, съдени или изпратени на лагер при евентуално завръщане. Но времената се менят. “Идеологията” на комунистите трябваше да се съобразява с това. Ето защо съвместно с КДС беше решено да се образува организация, под чието прикритие да се допълнят досиетата на българи, живеещи в чужбина. Създаде се Комитет на българите в чужбина - КБЧ. Преди да ви занимая с тази тема, желая да ви представя неговия несменяем председател - комуниста и агента на КДС, продавача на съвест и измама, писателя търговец Павел Матев. Той обикаляше света за сметка на държавата, срещаше се с българи, напуснали по различно време страната. И имаше наглостта да коментира техните чувства, мисли, тежнения. И да критикува в поезията си онези, които бяха избрали свободата, но страдаха по родината, защото това е съвсем естествено.

Ето как се подигра Павел Матев с трагедията на българския емигрант:

ОРИС

На българите сложната съдба
ме вика по света. И аз отивам.
Не суета ме кани. Не молба,
а жълтата им орис мълчалива.

На всички не прощавам! Нека тях
ги мъчи още дълги дни и нощи
библейският изконно-срамен грях:
убийството! И нека молят прошка!

За другите си мисля засега,
по пустата чужбина разпилени.
Гнети ги неизказана тъга.
Най-топлите им къщи са студени.

Веднъж ме видят, сетне канят пак,
навярно в утешителна измама
у мене виждат бащин праг,
покрит от стъпки и от лятна слама.

Кръстосват търпеливото поле,
при първата си севда се поспират,
забравят, че съдбата ги прокле
с принудата от тях да емигрират.

Във този страшен и безбожен свят,
където всички вери се зачеркват,
те още търсят да се приютят
под купола на българските черкви.

И всяка нощ един обратен път
им маха със череши и тополи.
Но те не могат да се отзоват,
наяве и насъне те са болни.

Само безсрамникът би могъл да напише такива стихове, след като познава българската действителност.

Павел Матев не е бил нито трогнат, нито развълнуван от емигрантската съдба, той просто е извличал от нея лична полза. Колко ли са му платили за това гнусно стихотворение?! 100 - 200 лв. от времето на Тодор Живков? И са му уредили следващата “командировчица” при българите в странство! Колко ли измъчени емигрантски души е прилъгал с благите си слова?! Господ да го съди!

Българската емиграция в Австрия, концентрирана в голямата си част във Виена, беше залъгвана години наред от една “културно-просветна” организация “Кирил и Методий”, която имаше за цел чрез събрания и вестника си “Новини”, редактиран от комунистическия агент Филип Филипов, да възхвалява “успехите” на режима и да прокарва линията на КГБ във Виена. Купуването на “Пале Витгенщайн” беше несъмнено един добър гешефт за България. Тук се викаха българите, празнуваха се 9 септември, 7 ноември, 1 и 24 май и пр., четяха се лекции, правеха се концерти, на които участваха видни български изпълнители като Гена Димитрова, Маргарита Лилова, народни певци и оркестри - пропагандната машина се въртеше. Естествено е, че служещите в центъра бяха хора от КДС.

Заместници на директора, домакини, огромен персонал, за който плащаше сиромашка България. Към всичко това нечувано нахалство - кола и шофьор към центъра. Тук се беше наредил нашият известен световен майстор по борба Боян Радев - може би една малка награда за издигането името на България пред очите на подозрително гледащия свободен свят.

Знам конкретни случаи, в които жертва на така наречените социалистически дипломати са българи, избрали свободата. Ще ги цитирам.

Консулът извиква на среща българин, за да се опита да упражни натиск - да си иде от страната на “капиталистическите вълци”. Лицето е поканено в кафене “Рудитерхоф”, намиращо се в центъра на виенския пазар “Нашмаркт”, където обикновено се събират много българи. Консулът е винаги добре дошъл - бакшишът е значителен. Консулът помолва келнера да донесе желаното питие за събеседника си. Преди това на келнера е обяснено, че този българин е в лошо психическо състояние и е много опасен. Ето защо е необходимо в питието или кафето да се сложи хапче за успокоение. И така по средата на разговора българинът клюмва, консулът крещи, че трябва да се закара в болница, присъстващите помагат “болният” да бъде вкаран в колата на консула, която с мълниеносна бързина откарва спящия българин в Братислава. Границата се преминава много лесно - издава се временен паспорт - “пасаван”, за определено лице, тъй като то трябва само да излезе. В пасавана може да се напише измислено име, несъответстващо с личността. От Братислава “болният” се натоварва в първия самолет и най-късно на следващия ден вече е в Централния затвор в София.

Друг случай. Служеща на “Балкантурист” решава да остане с детето си, тъй като има неприятности с мъжа си в службата. Тя се укрива няколко дни в една квартира, но хищникът консул успява чрез предателство на друго лице да я намери. Жената и детето биват посред бял ден насилствено вкарани в една кола. Минувачи виждат и съобщават на полицията номера на колата.

Следва

Българската литература

© 2000 Литературен форум