Литературен форум  

Брой 3 (426), 12.09. - 18.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Петер Юхас (Овчаров)

Вонящ вятър дуе!
(Открито писмо до носорога Чаршаф Добрев)

 

Глубоко неуважаемый товарищ Чаршаф Добрев,

 

Щом видях размера на чаршафа ти във вестника на криптокомунистите „Български писател“, се убедих, че думите на Георги Цанев все още са валидни: „Статиите на Богомил Райнов и Чавдар Добрев са дълги като чаршафи, защото ги пишат не на пишеща, а на шевна машина.“

А когато хвърлих един бегъл поглед върху нея, вече видях и това – как чете дяволът Библията.* Последното изречение на послесловието ми: “Надявам се, че следващото поколение няма да бъде тревожно от подобни сериозни на живот и смърт въпроси и ще подбира творбите на Ботев и Петьофи само от гледна точка на естетическото.”

Ти манипулираш така: „Юхас заявява, че подходът към подбора на стихотворенията и статията при него е естетически“ („само от гледна точка на естетическото“).

Това ли е моралът на филолога Чаршаф Добрев? Къде си изучил тънкостите на манипулацията? По-хитро не биха могли да манипулират моя текст дори твоите колеги, които са изучили всичките лисичи танци на КГБ в Института на обществените науки в Москва. Тази твоя гнусна манипулация мирише вече като двудневно лайно и волю-неволю ми припомня думите на баща ми. Навремето копаехме царевица на село. Обядвахме бобена чорба. Вятърът духаше от мен към него. Неочаквано „старецът“ се обади: „Деца, лайна ще падат, вонящ вятър дуе.“

Е, всеки трябва да се пази от такъв вонящ вятър, който вее от манипулациите ти, Чаршаф Добрев.

Ти си превел името ми Юхас, което на унгарски значи овчар. Името невинаги отразява същината на човек. Помисли за твоето име – Добрев. Не ме е срам, че съм овчар. Нали и Захари Стоянов е бил овчар. Но един овчар не би те приел тебе, Чаршаф Добрев, и за овца в стадото си, защото овцете ги броят по глави. Само партийците и академиците броят по членове, защото глави нямат. Нали плащате членски внос.

До 10 ноември ти имаше монопол върху подбора на поезията на Шандор Петьофи в България. И си пробутвал в изданията си само племенничката ти Йонка Найденова и сте позволили това кощунство да изхвърлите от подбора единствения превод на Иван Вазов – стихотворението “Лудият”. Ние издигнахме паметник на Иван Вазов пред родната къща на Шандор Петьофи точно заради този единствен превод, защото чрез него нашият най-велик поет стана популярен в цяла България. А ти си му посегнал! Както и на дванайсет превода на Петьофи, направени от Пенчо Славейков, които също са истински бисери. Вместо тях ти си турил десетки свои преводи и тези на приятеля ти Георги Крумов. Обзет от теорията, че количеството ще прерасне в качество, с бързината на експрес сте издали сборник след сборник на Петьофи. Влакът обаче излезе от релсите и зави към частния ти чифлик.

Уви, марксическата ти теория не се оправда. Просто защото тридесет Чаршаф Добрев не правят eдин Вазов или eдин Славейков.

Честен кръст, ако ще ме убедиш, че сгрешихме, когато не на теб и на новия преводач на „Лудият“ Георги Крумов издигнахме паметник в Унгария, а на Вазов и Далчев, ще съборим паметниците им и на местата им ще издигнем вашите. Но тъй като у нас няма Правец, ние на живите не правим паметници. Но за това условие грижата си е ваша.

Спомняш ли си (защото напоследък много селективно помниш – вече си забравил, че и ти самият ми честити доктората) как веднъж ти казах, че ще бъде светотатство, ако аз преведа Ботев на унгарски, защото не съм поет. Същото светотатство е ти да преведеш Петьофи на български, защото и ти не си поет. Не всеки самозванец е поет. Поезията е дар божи – не е възможно да нямаш усет към стиха и да превеждаш стихове, макар и да владееш добре чуждия език. Цял свят знае, че Атила Йожеф е поетически гений. Но след като Нино Николов “преведе” на български великолепните му стихове (между тях и “Мама”), в България вече никой не вярва, че e голям поет. Боя се, че такава ще е съдбата и на Ендре Ади, преведен от теб – в проза.

Обвиняваш ме, че съм обезглавил унгаристиката в България чрез подбора в книгата “Шандор Петьофи – Христо Ботев”. С това ли, че вместо вашите измъчени потни преводи съм избрал конгениалните преводи на Вазов, Пенчо Славейков, Гео Милев, Атанас Далчев, Петър Алипиев? С това ли?

Време е вече, Чаршаф Добрев, да демобилизират наказателната ти рота, която десетилетия наред един след друг ликвидира унгарските поети.

Лошият превод е като малинов плод, полазен от вонещица. За ядене не става – вкусът и ароматът на плода са се загубили завинаги. Не можеш да измиеш от него миризмата на вонещицата.

Изтъкваш като най-голяма моя слабост, че публикувам предимно в България. Математикът е длъжен да публикува в математически издания. А аз съм българист. Но нека те успокоя: “Кротките агнета от две майки сучат” – казва българският народ. Не съм от най-кротките, но поне от три майки съм бозал. Нямам нито една студия, която да не съм публикувал на унгарски, а по-важните и на френски, немски, руски.

Но не за това съм горд, а за това, че съм успял да кажа нещо ново за българската литература именно в България. Петър Динеков през 1981 година в “Литературен фронт” сподели, че “Петър Юхас пръв е забелязал, че в Търновския надпис на хан Омуртаг е скрита поезия”. След моето откритие всяка антология на българска поезия в България и чужбина започва с това стихотворение: “Човек и добре да живее...” Нима си забравил или просто не ти прави впечатление кой откри и легендата за общия произход на маджарите и българите в българския фолклор? И кой е написал след войната цялата истина за съдбата на македонските българи? И кой направи възможна в студиите си реабилитацията на Далчев преди 40 години? Имаше ли друг да напише за годишнината от смъртта му? Кой постави Петър Алипиев на заслуженото му място в звездната картина на българската поезия? Ако съм горд за нещо, то е, че моите статии и книги се цитират в България. Ако ти си унгарист, както твърдиш, цитират ли от теб в Унгария барем една-единствена мисъл – дори и да е овча мисъл, за унгарската литература или за трагичната съдба на разкъсаната като България Унгария? Какъв унгарист си тогава?

Не е коректно да внушаваш на хората полуистина, че и аз съм паленце на вашата кучка. Кажи бе, цялата истина: докато ти си лаел луната отгоре, аз съм я лаел отдолу. Или вече си забравил, че не ти и твоите товарищи са били в затвора заради Унгарската революция и не вие бяхте изгонени от България, а аз? И нима сте забравили (защото вече сте заровили като котката срама си) какво сте писали за Унгарската “контрареволюция”?

Какво те раздразни толкова, та си ослепял от злоба и не виждаш в текста ми това, което е написано черно на бяло, а виждаш това, което ти се иска? Злите езици разправят, че не можеш да търпиш топката да е при друг играч. В Будапеща все още помнят, че си контузвал не само противниците, а дори и хората от твоя тим, само да вземеш топката и поне да я задържиш. Но какво съм аз виновен, аз ли съм я взел от тебе? Нали времето ти извади червен картон заради груби нарушения. Виж например как си контузил и моя невинен послеслов.

Това ли те раздразни, което написах за първата ти стихосбирка: “Душата ти беше един облян в светлина висок петльов стобор и оттам кукуригаше с пълно гърло марксистката естетика. А сега имам чувството, че това тук върху хубавата бяла хартия са яйцата на петела. Сякаш чувам: пльок, пльок, пльок...” Или това, че имах дързостта да публикувам думите ти, след като излезе статията ми за съдбата на македонските българи: “Чавдар Добрев, който винаги е бил коректен с мен, ме прегърна и ми прошепна в ухото: “Първият заместник на вътрешния министър ме повика и ми каза от днес и прашинка да не падне върху тебе.”

От смайване не знаех да се смея ли, или да плача.

“И ти ли, Бруте, сине мой?”

Горе главата, Чавдаре, човек е способен да свикне и с истината. Много се извинявам, че нямам възможност да отговоря на всичките ти хули, но не разполагам с шевна машина.

Все пак – за обвинението, че съм те нарекъл носорог. След 33-годишна възраст всеки носи отговорност за лицето си, Чаршаф Добрев.**

 


* Текстът в курсив е съкратен от цензурата в редакцията на в. „Нощен труд“. [горе]

** Забравяйки българската поговорка ”Тръгнеш ли след бръмбар, ще те заведе на лайно”, разказах на диктофона на журналистката от вестник “Нощен труд” Елиана Митова (с най-хубавата усмивка сред вестникарите) и я помолих да си “зададе” сама въпросите към текста, за да не губим време. Седмици не го публикуваха, явно е застанало на гърлото им – нито да го глътнат, нито да го изплюят. Накрая са го кастрирали. А както кастрираният мъж не е мъж, кастрираният текст не е текст. И са използвали евнуха срещу мен. Отишли са дотам, че са написали редакционна бележка срещу този, от когото са искали интервю. Книгата с анекдоти, която през ноември бе хвалена от тях, са нарекли “хули” сега.

Всичко това ми напомня нахалството на онзи, дето сере под чужд балкон и чука на прозореца за тоалетна хартия.

След всичко това се обадих на Елиана Митова и ґ казах: ”Обаждам се като лошата ви съвест и ви каня на вечеря в ресторанта на БАН, за да ви кажа, че заслужавате по-коректни шефове.” Тя прие поканата с радост и естествено не дойде.

Ето затова вярвам аз в българките – все още има неща, които ги смущават. [горе]

Българската литература

© 2000 Литературен форум