Литературен форум  

Брой 3 (426), 12.09. - 18.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Румяна Л. Станчева

За България, за Франция и за ножиците

 

Институтът за балканистика при БАН и френският Университет на Артоа от гр. Арас събраха в София свои учени и гости в опит да уплътнят представите за взаимодействията между европейските култури. Колоквиумът “Исторически, културни и литературни интерференции между Франция и страните на Централна и Източна Европа” беше поздравен в големия салон на БАН от главния научен секретар на Академията проф. Наум Якимов, както и от поелия патронажа на събитието Културен център на посолството на Франция в България в лицето на г-н Жан-Пиер Салеи, съветник по въпросите на сътрудничеството и културата. Директорът на Института за балканистика ст. н. с. д-р Агоп Гарабедян и ректорът на Университета на Артоа проф. Ален Лотен, чрез своя представител проф. Ален Вюймен, дадоха в тази тържествена обстановка начална скорост на събитието.

Обособени в две научни работилници, литераторите-компаративисти и историците споделиха своите находки и спориха оживено и само на френски. Инициаторите бяха подкрепени от колеги от Сорбоната – Париж IV и Париж I, ИНАЛКО, Университета в Тулуза II, френското посолство в Унгария и университета “Етвос Лоранд” в Будапеща, Западния университет в Тимишоара, Румъния, а от България предложиха своите теми, освен балканистите (по реда в програмата – Василка Тъпкова-Заимова, Людмила Генова, Рая Заимова, долуподписаната, Надя Данова, Весела Димова, Антоанета Балчева, Огняна Хрисимова, Добринка Парушева, Александър Костов) и колеги, представящи Института за литература (Лили Минкова, Николай Аретов, Недка Капралова, Георги Цанков) и Института за история при БАН (Благовест Нягулов, Пламен Цветков, Виолета Якова) , СУ “Св. Кл. Охридски” (Елиана Райчева, Дина Манчева, Галина Меламед, Соня Вътева, Евгения Калинова/, Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (Дияна Игнатова), Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” (Марта Савова, Рашелия Дилбазова, Антонина Кузманова), Академията по икономика “Димитър Ценов” – Свищов (Лиляна Николова) , БНБ (Румен Аврамов) и Министерския съвет (Георги Пеев) .

При историците диалогът се разпростираше върху въпроси на политиката и икономиката, на правата на човека, на политическите елити, на диаспората, на аграрните движения, на национализма, на културните връзки. Сред гостите бяха познавачи на българската проблематика като проф. Ивет Чорелов и проф. Бернар Лори, а също така и отскоро привлеклия България в интересите си проф. Жилбер Ноел, а докторантката Натали Жубер представяше младото попълнение на българистите във Франция.

Литераторите разнищваха функционирането на френската литература и култура в българска интерпретация, формирането на френскоговорещите български интелектуалци, доколко значението на френската култура се конкурира с немската и руската. Пътешествениците, пътеписите, образът на българите или представите за Франция и френската култура намотаха другото кълбо от въпроси. В литературните работилници се работеше върху рецепцията и превода, върху имагологията и франкофонията.

Провокиращи са разсъжденията на френските литератори за българската екзотичност. Проф. Ален Вюймен напр. се спря на българската тема в приключенските романи на Роже Версел; дискусията около доклада на проф. Жак Шеврие “Съвременно франкофонско литературно пространство” позволи да определим по-точно съвършено нетипичната българска франкофония, принадлежност на интелектуалците, допълнена от познаване и на други езици, мотивирана от нуждата за отваряне към света.

Нарочно заложените в колоквиума балканистични съпоставки доказаха, че Франция не възприема френските писатели от български произход като българи. Обратно, румънските писатели с френска литературна кариера запазват в изявите си повече от родната си култура. Дали това е адаптивност на българския интелектуалец в чужда среда? Имплицитно се наложи по-скоро мнението, че породеното от различни причини неприсъствие, слабо присъствие или неучастие на тези автори в българската култура ни лишава от възможността да се включим в още един, започнат и воден другаде и без нас, диалог. Юлия Кръстева и Цветан Тодоров са все пак сред най-известните българи с френска кариера. Колцина обаче се сещат напр. за един художник като Жорж Папазов; а това, че той има няколко книги, романи и спомени, написани на френски и издадени във Франция, си остава все още главно френска библиография.

Общуването, интерференцията, взаимодействието между културите има нужда от двама поне, като в дуета. В замисъла на колоквиума обаче се търсеше ефектът на многогласа. Проф. Йеньо Фаркас от Унгария се включи контрапунктно с темата за унгарските литературни издания на френски език, както и с цитирането на старинната френска поговорка “Ако е унгарец, предател е”, с която оспори българското първенство сред недолюбваните от французите народи.

Откровеният научен тон не можеше да се задоволи с международно приетия понятиен апарат и спонтанно извлече обобщаващи за тематиката метафори. “Ножиците” щракат в български стил при подбора из френската книжнина, но също из немската, руската, английската и пр., т. е. разкрояват по своя мярка. Ножиците ефектно покриха теоретичните представи за рецепционните процеси. А за нас по-малко познато е как се работи с френски ножици. Затова представяме статията на Мари Врина-Николов, българист-езиковед и преводач на българска литература, която обяснява кога и как си служи с този преводачески инструмент.

Цялостното съдържание на колоквиума ще бъде публикувано в специална книжка на списанието на Института за балканистика при БАН Etudes balkaniques само на френски език.

Българската литература

© 2000 Литературен форум