Литературен форум  

Брой 3 (426), 12.09. - 18.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Стоян Лачански

А дали светът беше по-добър?

 

“Малко преди да издъхне (Тончо Жечев – б. а.), написа, че оставя света по-грозен, откакто го е видял. Но може би смисълът в живота на подобни люде е друг? Може би значението му е различно? 3ащото, докато Тончо Жечев беше жив, светът изглеждаше по-добър.”

Това пише Димитър Кирков в статия за Тончо Жечев, озаглавена “Апостол на възкресението”, в “Литературен форум”, бр. 1/2000 г.

Нямам нито желанието, нито намерението да водя диалог с автора на статията Димитър Кирков, нито да оспорвам мястото на Тончо Жечев в нашата литературна реалност. Подразни ме особено много само тази категоричност “Светът изглеждаше по-добър”.

Въпрос на гледна точка! Разбира се, не е без значение как е постигната.

Затова малко биографични данни за Тончо Жечев.

Роден е на 6.VII.1929 г. Член на РМС от 1944 (без да е уточнено преди или след 9.IХ). От 1947 г. е на работа в Комсомола – секретар на околийски, районен и окръжен комитет, по-късно завеждащ отдел на ЦК на Комсомола и член на ЦК на Комсомола. От края на 1956 г. е зам. гл. редактор на “Родна реч”. Аспирант в Академията за обществени науки в Москва (1956–1962), където защитава кандидатска дисертация. Доктор на филологическите науки – 1977 г. И така от 1976 година е зам.-председател на Съвета за развитие на духовните ценности на обществото при Държавния съвет. Член на БКП и на СБП.

Това е взето от “Речник на българската литература”, т. 2, стр. 27, изд. 1977 г.

По същото това време, да припомня (не само на автора на статията), че вече са ликвидирани, т. е. убити, доста писатели, журналисти, като Данаил Крапчев, Райко Алексиев, Фани Попова е осъдена и лежи в затвора, Змей Горянин – след затвора отива да живее, “съвсем по желание” в “Седемте престола” около София, доста източни православни свещеници са избити и осъдени, има процеси (ШПИОНСКИ АФЕРИ НА КАТОЛИЧЕСКИТЕ ПОПОВЕ), а самият Евгени Босилков е застрелян – след смъртна присъда през 1952 година.

Съдба! Или начин на мислене! Или виждане само на едната половина. Или много други неща, които трябва да се пишат такива, каквито са били в действителност.

За да не се правят такива генерализирани обобщения за “по-добрия свят”.

Българската литература

© 2000 Литературен форум