Литературен форум  

Брой 4 (427), 19.09. - 25.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Хилде Домин

 

Пиша, защото пиша

Хилде ДоминЗащо пиша?

Това не беше предвидено. Не беше нужно никога да се случва. Човек не живее всичките си животи, които иска да живее. Случи се. Нищо не може да се върне назад. Това е моят втори живот, всички се усмихват, когато го чуят, като че ли е метафора. Когато видят моите снимки, стават веднага сериозни. Защото съм двама души - този преди това, и този след това.

Нищо не съм имала предвид, случи се така, както нещо те прегазва. Или като любов. Човек не действа, то се случва...

Аз писах по-нататък стихове. Аз бях умиращият, който пишеше срещу смъртта. Докато писах, живеех. Умението имах отдавна. Не ми беше нужно. Сега ми беше необходимо.

То е едно самоудвояване. Вътрешността става външност и обратно. Процес на обективиране, късметът на творческата дейност. Нечуваното чувство за чуждост бива преодоляно, без да се умира или да се самоубива човек. Лорка казва: живакът разкъсва огледалата. Аз мислех това. Стихотворението трябваше да промени действителността, в която не можеше да се живее. Тя се променяше. За това не мога да говоря и не бива да говоря. Тук трябва да разказвам за себе си, това е темата. Аз пиша значи, защото пиша откакто започнах да пиша. Всеки друг аргумент е допълнителен. Това е словото. Откакто общувам с него по този начин, не мога да го оставя. Това е страст да дадеш този малък тласък и да усетиш избухването. Времето напълно спира, както при любовния акт. То е шизофренен процес, едновременно активен и пасивен. Един вид вълшебство, освобождаване чрез словото. Думите имат предвид предмети. Предметите се променят или съвсем подреждат - всеки според комбинацията на думите. Те се подреждат наново. В съвсем друга сфера, в която си същевременно вътре, но повече вън, и тъкмо си свободен от думите, които видимо и чуто са освободени от Аза...

Допълнително е това , което човек пише, защото е трябвало да го напише, това означава, за да обективира собствения си опит и да го представи като пример, един вид обществена функция. Писането е без “цел”. “Целите” израстват от написаното: от неговия път, от автора към читателя.

Из “Автобиографични съчинения”

Още на портала

Още на портата
вдигна ти поглед.
Погледнахме се.

Един голям цвят се издигна
бледо светещ
от моето сърце.


Моят пол трепери

Моят пол трепери
като птичка
под хватката на твоя поглед.

Твоите ръце - нежен бриз
върху моето тяло.
Всички мои стражи бягат.

Ти отваряш последната врата.
Аз съм толкова изплашена
от щастие
че целия сън става лек
като надупчена кърпа.


Твоята уста върху моята

Твоята уста върху моята.
Аз загубух всички очертания.
Хиляди малки цветове
отвориха своите чашки
върху моето тяло.

Ти ме целуна нежно
и тръгна.

Сух срам като огън
стоеше червен върху
корема ми и гърдите.


Объркана вечер

Как мога да те взема на рамо
и да те нося над потока
като че ли съм свещения Христофор
и от мен се отдръпва водата?

Аз, която не мога да вдигна
тежестта на вечерта
когато любовта блести върху моите гърди
недискретно като писък на жасмин
който обърква хората по улицата.


Лов

Аз съм твоят дивеч.
Ти си ловецът.
Преследвай ме
и не оставяй нито един
от твоята шайка вкъщи.
Заповядай да свирят роговете
за да научим
какъв дивеч
пристъпва от храста.


Мексиканско

Обичащият дали е
повече
от един танцьор
пред куклата на сърцето,
омагьосан
от дъха на лятото
пред собственото посвещаване?

Това отсреща
се усмихва
през мъгла.

То изкачва цветето
става едно
с танцьора
или изисква
като мексикански бог
празнично сърце
върху чинията?

От немски Ирина Велева

Българската литература

© 2000 Литературен форум