Литературен форум  

Брой 4 (427), 19.09. - 25.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

IN MEMORIAM

На 11 август след дълго и тежко боледуване се сбогува с белия свят един от най-ревностните и най-предани приятели на България и българската литература - чешкият поет и преводач на българска поезия Властимил Маршичек. В неговата богата и разнообразна лавица издадени книги - поезия, проза, репортажи и очерци - се нареждат и книгите на българските поети Пенчо Славейков, Николай Лилиев, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Николай Кънчев...

ВЛАСТИМИЛ МАРШИЧЕК

Липи

1.
Вий стари мои сбръчкани липи,
липи чаталести, липи клонати!
Дали ме помните, добри познати?
Нали дъха ви мойто детство пи.

По хълмовете влакът уморен
на пътниците свиреше и пушеше
и бавно, запъхтяно лъкатушеше.
Той сякаш между вас бе вкоренен.

За мене той от птичите гнезда
като че ли изсвирваше, свистеше
и като лястовица той летеше,
прерязал с писък вашта резеда.

Животът ми звънеше като влак.
В годините на веселото детство
той беше влак добър, по хълма шестващ,
изкрящ до небесата сини чак.

Влак, който неведнъж видях
за път да взема моите другари -
аз в корените на липите стари
от черна глина гари си строях.

2.
Подир години, сгушен в бричка стара,
по хълма слушах този писък пак.
Бях слязъл от един далечен влак
и идех тук, че бе умряла баба.

И рана, в детството ми непозната,
се вряза в мен тогаз за първи път -
сега, когато лястовиците летят,
за мен не са те вече влак по ската.

Когато болка свие ми сърцето
или обида в мен се впие, пак
аз чувам тъжно писъка на влак
там под липите стари сред полето.

Превод Вътьо Раковски

 

Българската литература

© 2000 Литературен форум