Литературен форум  

Брой 4 (427), 19.09. - 25.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кристин Димитрова

Нови стихове

photoОтчаяние

Кой те доведе до близката светлина,
за да ти пробие думите.
От другата им страна
е печално красиво - голотата
на червена пустиня и
изтъняващи стъпки в пясъка
на някой, който е напуснал
по собствено желание.
Нямаше нужда да плащаш
цялата сметка.


Змията

Змията се проточи
и се спусна над коленете ми.
“ Ха-ха-ха, ще кажат фройдистите,
знаем я ние каква е тази змия.”
- Не - гласи верният отговор, -
това е друга змия.


Баща ти сега

Баща ти сега
е на достатъчно разстояние. Той е
стар и бере лилии
в едно безкрайно поле
и след всяко откъснато цвете
се извинява: “Не знаех,
не знаех, че и това ще боли.”
Не, не бере лилии,
а макове. И те се разтичат
по пръстите му.


Гледачката

Тя влезе с прясно месо.

В стаята
малкият гол орел
вече имаше едри
крака,
клюн
и пера
и няколко стари пухчета, заклещени
между ножиците им.
- Виж ти какъв си станал -
каза жената, - пък аз се тревожа
дали ще оживееш!
Той я погледна
с новото си око
и този път не я забеляза.


Улеят

Ти си мислиш,
че зад тази гора има езеро,
и може да има, но
то не е за тебе.
Ще тръгнеш към езерото,
ще вървиш през гората и светът
ще завие нагоре -
все по-стръмно
и по-стръмно
и накрая ще лазиш по равното.
Над главата ти езерото
ще изписва прозрачни окръжности

край покривката на непознато семейство.
Жената сипва кафе от термос,
мъжът хвърля скачащи камъни
пред възхитения по-малък син.
Тя се втренчва в тебе.

Не ги познаваш.
Няма да ги видиш втори път.
Там, долу, те чака улеят,
по който краката ти стъпват
най-бързо.
Останалото е декор.


В планината

Студът в планината
бе пресякъл въздуха на кристали
и те се въртяха около нас без право
на гравитация. Прозрачна игла
убоде устата ми и я направи
безчувствена, една дума замръзна
някъде по средата. Докъде ще затънем
в този нов сняг,
всяко спиране
ще ни изведе вън от времето, нали ти казвах,
винаги
има изход -

сега изходът свети.

Навярно сме тънки, гледани отстрани -
две писма
в зимни якета.
Природата ни наблюдаваше в бялата си
престилка,
но точно тогава нямахме нужда от лекар,
за да ни каже, че ще живеем.


Поверия

Съществува поверие, че когато
някой запали цигара от свещ,
един моряк умира.

Предполагам, сред моряците съществува
поверие, че когато се бръснат накриво,
един филолог умира. И гледат

да не се бръснат.
Важното е,
когато мислим един за друг.


Старите дами от края на месеца

Те пушат много, което не е
полезно за възрастта им.
- Каква възраст? - би възразила
всяка от тях, ако някога
прочете това.

Разказват си сериали като съдби,
а за децата - отдавна големи -
като за филмови персонажи.
Обичат съветите и традиционното печено
не минава без коментар с подробно
изсмукване на костите.

Старите дами на кръглата маса,
кръстосали ножове с вилици,
се кълнат да говорят само истината
за тази, която отсъства; нацупено си
прощават
в случай на крайна нужда и най-сетне
знаят, че добрите срещи са малко,
а и десертът този път
не е лош.

На тръгване се целуват с изтрити
от мазнината устни и това, което
спестяват, докато се изслушват една друга,
излита леко пред телевизора.

Тя страда за него, защото мисли,
че той се среща с друга жена.
А другата просто няма място в сърцето му.

Една въздишка.


Нощта, в която лунното затъмнение
и земното просветление настъпиха
едновременно и си попречиха


Излизаш на балкона,
храниш електрическите крушки
и отговаряш с искрен зъбобол
на импозантното изтриване
на супернови в суперстари.
Да, не, да, не, да, не - повтарям аз,
очите са отворени, затворени, отворени.
Въпросът е как смееш
да се чувстваш будна.


Почивката се отлага

После ще се научиш на кураж.
И на търпение. Имаше някаква
ехидна нотка, нещо педагогично.
А друг път чувам само името си,
което ме връща отвсякъде.


Сдаване на багажа

Този човек
беше невинен,
защото нямаше нищо общо
с живота, макар че
оттам се връщаше.
Дай си обратно зъбите -
каза една вълшебна ръка
и го прасна в устата.
Човекът се огледа
за последно, благодари
за припека, а на
излизане извика:
"И вше пак беше шкапано!"

Българската литература

© 2000 Литературен форум