Литературен форум  

Брой 4 (427), 19.09. - 25.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Лальо Цвятков

Сорт „Рубин“

 

Рекох да си посадя в градината малини и отидох на пазара да търся разсад. Тук-там, натъкнах се на стара баба, увита в кожух и чер вълнен шал, изпод който надничаха изцъклени очи и нос като клюн. На сергията бе разположила навързани на снопчета кафяви пръчки. Загледах се в тях.

-Заповядайте, господине, на малиновия разсад! - подкани ме любезно бабата със сипкаво гласче. - Супер малина, сорт “Рубин”- червена като кръв, по-сладка от мед. Вземете си, няма да съжалявате - и тикна в ръцете ми снопче с пръчки. Връхчетата им бяха изрязани, а корените загърнати с вестник “Пари”. Платих стоката и хукнах към къщи, понесен от щастливата мисъл за рубиновия плод.

Пропя лизгарът, затананиках и аз след него. И ето, дойде ред на най-приятното - посаждането. Заразвивах вестника от снопчето с трепет, сякаш извършвах свещенодействие. И изведнъж... свят ми се зави. Само няколко пръчки бяха с коренчета, накъдрени и тънки като власинки, а другите - сухи клечки. Ала не изпаднах в пълно отчаяние, плаха надежда заблещука в мене. Може този сорт малина да е нещо като върбата: боднеш върбово клонче, дърво става. Ха дано да е тъй, пари съм давал.

Вятър! Само една пръчка листна пролетта, но докато й се нарадвам, сгъгри се и умря. Обаче меракът си е мерак.

Тая пролет пак отидох на пазара. Не щеш ли, отпреде ми пак бабата с шала.

- Заповядайте, господине, на малиновия разсад! - подкани ме сипкавото й гласче. - Супер малина, сорт “Рубин” - и тикна в ръцете ми снопче. Дойде ми да я перна с него през щърбата уста, но се въздържах. В същия любезен тон й рекох:

- Благодаря, бабо, още ми сладни миналогодишният ти “Рубин”. И сега ли искаш да ми го пробуташ!

- Аз жумя и продавам, господине, а ти отваряй си очите, кога купуваш - усмихна се лукаво тя. - Туй е то свободният пазар...

Не намерих думи да й възразя...

Българската литература

© 2000 Литературен форум