Големият град
Градът - една пълзяща вавилонска кула,
пристегнал е света като с въжета.
И автобусът сякаш е прашинка в улей
от пясъчен часовник мимолетен.
Навярно някъде наблизо хора страдат,
ала за тях ти няма да научиш.
До теб е само сянката ти на площада,
полегнала като бездомно куче.
Вървиш по улиците като в Лувър
от многоетажни и безпътни прелести,
където под прозорците се чуват
на дъжда проскърцващите челюсти.
20-21.06.2000
Кольо Фичето
Презрян си бил от уж свободни българи,
тъй както всеки гений сред души васални.
Напомняш паметник, чиито дати са
изстъргани
от властници подставени и карнавални.
Не е подпален Ловешкият мост напусто.
Наново изграден, не е той съвършен като
преди.
Разбира, че е несравнимо твоето изкуство,
повторно който съграденото от теб гради.
31.07. - 01. 08. 2000
Участ
В памет на Янаки Петров
Предсмъртният ти дял
прилича на безсилно отмъщение на
тъмнината:
Поетът, който истината е прозрял,
умира ослепял.
13.06.2000
Лято в караулното помещение
Комарите кръвта ти смучат.
И ти, когато,
заудрял с длани по стената,
размазваш ги със стръв,
разбираш, че проливаш в тоя случай
изсмуканата своя кръв.
28.07.2000
Безработният
Сред тез, които вършат
безполезните дела на тъмнината,
поетът винаги е безработен.
04.09.2000
