СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Пламен Антов

Враца

Мина поредният някакъв си там официален празник - ден на съединението ли беше, или май на народните будители, или пък на някаква си независимост... Дори с помощта на словоохотливите медии синтагматично разпростряният в делника си Българский Народ така и не разбра за какво точно става дума. В дискурса на делника впрочем единственото, което има някакво значение, е, че на 22 септемврий не се работи (учи).

(А се например - според едно поетическо клише - затварят компоти. Зима иде.)

Но още по-прелестно е, че и онези, които служебно бяха задължени да знаят за какво иде реч, и този път не успяха да надскочат себе си и си останаха - по народенъ нашъ обичяй старъ - в преддверието на празника.

Справка - Враца.

В този тъй амбивалентен още от Заимово/Ботево време наш градец, снишен някъде в подножието на Околчица (който кой знай защо винаги сме се изкушавали да мислим като литота на цяло Българско), празникът бе доволно “отбелязан”, и то не просто “отбелязан”, а “отбелязан” дважки: в единия градски храм - от издържания в едната цветова гама управленски отбор - този на местната власт, и в другия храм - от издържания в другата цветова гама управленски отбор - този на държавната власт.

Е, наспорил Бог чествующи, какво сме се пък и ний завайкали...

П. П. А някои впрочем още продължават да бъркат 22 септемврий с 23.