Литературен форум  

Брой 6 (429), 03.10 - 09.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

РЕДОВЕ

Иван Вазов

Из “Италия”

* * *

Ненадейно сред морето
малко птиченце прифръкна
и треперешката, клето,
из краката ми се вмъкна.

Аз му рекох: “Здравствуй, пиле,
сящам твоята съдбина,
тук приятели ще бъдем:
ний сме скитници двамина.”

Филаделфия

В Неапол хубавий приеха ни отлично.
Гостилникът във фрак, със ганти, с почитанье
какви, отде сме най-любезно ни попита:
в регистра пожела да впише имена ни.

“От Филипополи!” - казах му равнодушно.
- От Филаделфия! - Signore, извинете:
от Филипополи! - Voi Siete americani?
- Не, българи сме ний! Да, българи сме, клетий!

Аз станах вир-вода, доде да му разправя
за нашата земя, народност и балкани...
Най-после, убеден, гостилникът излезе,
като мълвеше пак: “Si, si, americani.”

* * *

Да фръкнем, душо, да фръкнем,
да фръкнем горе в небето,
за нас е чужда земята,
за нас е тъмно морето.

Нали се тамо изчезват
въздишки, шумове земни?
Да фръкнем, душо: небето
тъгата наша ще земне.

Морски зефир

Зефире приятни, ти вечно кръстосваш
просторите морски безкрайни,
отдека тоз хлад благовонни доносваш -
тез стонове, песни омайни?

- Хладът упоителни взех от морето,
от страстний възток - аромата,
ефирната песен приех от небето,
въздишките взех от земята.

Що е душата на поета?

Опната звънлива струна,
що от нищо затрептява,
на всяк удар и фъртуна
с една песен отвещава.

“Италия” 1884

Захари Стоянов

Из сбирката “Вазов”

Поздрав

Ненадейно сред полето
Видях Вазова да тича,
Манчовската муза
Яхнал както не прилича.

Аз му викнах: Здравствуй, Вазов,
Сещам твойта съдбина,
Сега сал ти не достига
По гърбът една върлина.

Патагония

В Неапол хубавий приеха ме сърдито.
Гостилникът без фрак, без чанти и подстижен
“Какъв, отде си ти?”, нахално ме попита -
В регистра пожела и мене да запише.
От Пловдив! Брат съм аз на Вазова Ивана…
“От Патагония?” - Signore, извинете?”
От Филипополи! - Voi sette americani?”
No, no, bulgar - Величкова спомнете!

И пот не трябваше, доде да му разправя,
Той спря се, помълча: “Ах, помня, помня!”, рече
И на минутата уплашен ме остави,
А после с фрак пред мене се изпречи.


Полет

Да хвръкнем, музо, да хвръкнем,
Да хвръкнем горе в небето,
За нас е чужда земята,
Туй блато тъмно проклето…
Тук всичко нам е враждебно.
И самите наши другари
Пред нас се милват, подмазват,
Отзад ми викат: Магари.


Пловдивский зефир

- Зефире ниносний, ти вечно кръстосваш
Просторите зимни, безкрайни.
Отдекато жег смърдовоний доносваш
Тез ура, тез викове тайни?

- Жегата грабнах аз от глупий Гервасий,
От лигавий Вазов вонята.
От гръмкото ура - тез викове тайни
Грабнах отпред консулска врата.

Що е душата на Вазов

Намокрена кокошка
С оскубани криле,
Да хвръкне се се мъчи,
Но всичко нафиле.

в. “Славянин”, 1884-1885

Българската литература

© 2000 Литературен форум