ФАКТ И ЛИТЕРАТУРА Доносът като
литературен жанр. Публикувам доносите на “Драгомир”, един от агентите на ДС, които са ме наблюдавали през времето на “светлото бъдеще”. Не го правя с цел да се изтъкна (аз също съм имал периоди на цинизъм и безотговорност), нито искам да разоблича този нещастник (идентичността на когото ми е отдавна известна); правя го единствено заради факта, че се касае за един “писател-предател” - талантлив писател, издал немалко талантливи книги, намерили признанието на критика и читатели. И той, както всички, не е предполагал, че ще доживее деня, когато страхът ще рухне, без да гръмне пушка. Същият се изяви след промяната преди десет години като ревностен демократ и парадоксалното е, че той наистина приветства съвсем искрено провала на “най-човечната система”, която го бе притиснала да доносничи. От радост бе забравил греховете си. Той бе от онези т.нар. “доброволни сътрудници”, които бяха рекетирани (подписваш или блъскаш вагонетката с камъни) - затова те мразеха най-яростно и господарите си, когато предаваха приятелите си. Доносите на “Драгомир” отразяват донякъде и атмосферата в тогавашните писателски среди - атмосфера, просмукана от взаимни подозрения и надпревара в прегръщане на най-противното /и до днес тази зараза продължава да руши паметта/. Интерес за читателя биха представлявали сигурно и манталитетът, езикът на бюрократите на страха, тяхната инфантилна жестокост, тяхната мания да си създават врагове, тяхната безпомощност да схванат мотивите на Несъгласието.
Строго секретно! Управление III ДС
АГЕНТУРНО ДОНЕСЕНИЕ Запознах се с Цветан Марангозов преди около десет месеца. Той е син на писателя Николай Марангозов. Не работи никъде, живее отделно от родителите си. Майка му е германка и живее в Западна Германия. Баща му е женен за втори път. Цветан Марангозов беше приет за член на кабинета на младия писател преди три - четири месеца. Той пише разкази, очерки и репортажи, написал е един роман, който е предал на списание “Септември”. От това което съм чел досегга от него, личи че той не е без талант, че е способно момче и има данни да се развива като писател. Освен това той е карикатурист. Печатил е често свои карикатури предимно във вестник “Народна младеж”, които подписва Ц.Мар. След завършване гимназия той е правил опит за бягство през границата, но е заловен и е лежал две или три години в затвора. Напоследък той често ме посещава и твърде откровено споделя мислите си. Прави ми впечетление, че не само, че не е ориентиран политически, но и твърде злостно настроен спрямо народната власт. През време на събитията в Унгария, той всеки ден идваше при мен и ми съобщаваше най-различни неща, които е слушал от западните станции. Той знае добре немски език и слуша западногермански предавания. От всички негови изказвания личеше, че напълно одобрява контрареволюцията в Унгария. През миналата година той правеше опит да замине на гости при майка си, с която редовно си кореспондира и тя му изпраща разни подаръци, но изглежда не му разрешиха. И това е правилно. Аз съм убеден, че той нямаше да се върне в България. Едно неотдавъшно негово изказване потвърждава това. Беше 14.III.т.г. той дойде при мен, за да ми прочете един разказ, който възнамеряваше да носи в “Литературен фронт”, за да го предлага за печат. Разказа се казваше “От умора” и беше явно реакционно произведение. В него рисуваше с такива бои нашата действителност, че внушава на читателя, че у нас всички се дебнат, че живеят под постоянен страх, че всички са кариеристи и треперят за собствената си кожа. Казах му, че такъв разказ няма никой да му го отпечати. Той отвърна че знаел това и все пак искал да опита. Въздъхна и каза: “Незнам какво ще правим ако не настъпи някаква промяна у нас. Ако не стане и у нас както в Югославия или най-малкото като в Полша, ще трябва да бягаме нанякъде или да си теглим куршума”. При разни поводи не веднъж е изявявал своето отрицателно отношение към всичко, което става у нас. Партийните и младежките ни ръководители не веднъж е наричал “простаци”. Наскоро, по повод на една статия на Георги Боков в “Работническо дело”, с която той отговаряше на някакви югославски вестници той каза: “Виж - казва - какви простащини се пишат у нас. Югославяните са прави.” Цветан Марангозов чете постоянно реакционна литература, която не разбрах от къде получава. На 18 т.м. в стола на Съюза на писателите, някакъв млад човек му донесе една книга, която той побърза да скрие. После я видях. Беше “Вечният мираж” от белогвардейския писател Арцибашев. Това е една от най-гнусните книги, които са писани против социализма. Днес пак в стола на Съюза видях в джоба му друга книга. Беше една книга от националистическия философ Освал Шпенгер - /Залезът на запада/. Според мен с това момче трябва да се внимава. Той е способно момче и ще бъде жалко, ако го изпуснем окончателно. Засега все още не ми се доверява напълно и още не мога да разбера в какви кръгове се движи и с кого дружи. В средите на младите писатели често идва, но няма определени приятели. “Драгомир”
СПРАВКА: Цв.Марангозов - известен, на отчет при др.Стойчев, комуто ще дам препис. ЗАДАЧИ: Да продължава срещите и беседите с Марангозов като се стреми да влезе в неговата среда и техните прояви и намерения да научава. При среща със С.Георгиев да изкаже недоволството си от това че той не го е поканил на сватбата си, тъй-като той го чувствува за свой колега и приятел и искал да го почете с присъствието си. Бел.ред. Правописът е автентичен. |
![]() |
© 2000 Литературен форум |