СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ФАКТ И ЛИТЕРАТУРА

Доносът като литературен жанр.
Писателят Цветан Марангозов разтваря част от досието си.

Публикувам доносите на “Драгомир”, един от агентите на ДС, които са ме наблюдавали през времето на “светлото бъдеще”. Не го правя с цел да се изтъкна (аз също съм имал периоди на цинизъм и безотговорност), нито искам да разоблича този нещастник (идентичността на когото ми е отдавна известна); правя го единствено заради факта, че се касае за един “писател-предател” - талантлив писател, издал немалко талантливи книги, намерили признанието на критика и читатели. И той, както всички, не е предполагал, че ще доживее деня, когато страхът ще рухне, без да гръмне пушка.

Същият се изяви след промяната преди десет години като ревностен демократ и парадоксалното е, че той наистина приветства съвсем искрено провала на “най-човечната система”, която го бе притиснала да доносничи. От радост бе забравил греховете си. Той бе от онези т.нар. “доброволни сътрудници”, които бяха рекетирани (подписваш или блъскаш вагонетката с камъни) - затова те мразеха най-яростно и господарите си, когато предаваха приятелите си.

Доносите на “Драгомир” отразяват донякъде и атмосферата в тогавашните писателски среди - атмосфера, просмукана от взаимни подозрения и надпревара в прегръщане на най-противното /и до днес тази зараза продължава да руши паметта/.

Интерес за читателя биха представлявали сигурно и манталитетът, езикът на бюрократите на страха, тяхната инфантилна жестокост, тяхната мания да си създават врагове, тяхната безпомощност да схванат мотивите на Несъгласието.

Строго секретно!

Управление III ДС

 АГЕНТУРНО ДОНЕСЕНИЕ

Запознах се с Цветан Марангозов преди около десет месеца. Той е син на писателя Николай Марангозов. Не работи никъде, живее отделно от родителите си. Майка му е германка и живее в Западна Германия. Баща му е женен за втори път.

Цветан Марангозов беше приет за член на кабинета на младия писател преди три - четири месеца. Той пише разкази, очерки и репортажи, написал е един роман, който е предал на списание “Септември”. От това което съм чел досегга от него, личи че той не е без талант, че е способно момче и има данни да се развива като писател. Освен това той е карикатурист. Печатил е често свои карикатури предимно във вестник “Народна младеж”, които подписва Ц.Мар. След завършване гимназия той е правил опит за бягство през границата, но е заловен и е лежал две или три години в затвора.

Напоследък той често ме посещава и твърде откровено споделя мислите си. Прави ми впечетление, че не само, че не е ориентиран политически, но и твърде злостно настроен спрямо народната власт. През време на събитията в Унгария, той всеки ден идваше при мен и ми съобщаваше най-различни неща, които е слушал от западните станции. Той знае добре немски език и слуша западногермански предавания. От всички негови изказвания личеше, че напълно одобрява контрареволюцията в Унгария. През миналата година той правеше опит да замине на гости при майка си, с която редовно си кореспондира и тя му изпраща разни подаръци, но изглежда не му разрешиха. И това е правилно. Аз съм убеден, че той нямаше да се върне в България. Едно неотдавъшно негово изказване потвърждава това. Беше 14.III.т.г. той дойде при мен, за да ми прочете един разказ, който възнамеряваше да носи в “Литературен фронт”, за да го предлага за печат. Разказа се казваше “От умора” и беше явно реакционно произведение. В него рисуваше с такива бои нашата действителност, че внушава на читателя, че у нас всички се дебнат, че живеят под постоянен страх, че всички са кариеристи и треперят за собствената си кожа. Казах му, че такъв разказ няма никой да му го отпечати. Той отвърна че знаел това и все пак искал да опита. Въздъхна и каза: “Незнам какво ще правим ако не настъпи някаква промяна у нас. Ако не стане и у нас както в Югославия или най-малкото като в Полша, ще трябва да бягаме нанякъде или да си теглим куршума”.

При разни поводи не веднъж е изявявал своето отрицателно отношение към всичко, което става у нас. Партийните и младежките ни ръководители не веднъж е наричал “простаци”. Наскоро, по повод на една статия на Георги Боков в “Работническо дело”, с която той отговаряше на някакви югославски вестници той каза: “Виж - казва - какви простащини се пишат у нас. Югославяните са прави.”

Цветан Марангозов чете постоянно реакционна литература, която не разбрах от къде получава. На 18 т.м. в стола на Съюза на писателите, някакъв млад човек му донесе една книга, която той побърза да скрие. После я видях. Беше “Вечният мираж” от белогвардейския писател Арцибашев. Това е една от най-гнусните книги, които са писани против социализма. Днес пак в стола на Съюза видях в джоба му друга книга. Беше една книга от националистическия философ Освал Шпенгер - /Залезът на запада/.

Според мен с това момче трябва да се внимава. Той е способно момче и ще бъде жалко, ако го изпуснем окончателно. Засега все още не ми се доверява напълно и още не мога да разбера в какви кръгове се движи и с кого дружи. В средите на младите писатели често идва, но няма определени приятели.

“Драгомир”

СПРАВКА: Цв.Марангозов - известен, на отчет при др.Стойчев, комуто ще дам препис.

ЗАДАЧИ: Да продължава срещите и беседите с Марангозов като се стреми да влезе в неговата среда и техните прояви и намерения да научава.

При среща със С.Георгиев да изкаже недоволството си от това че той не го е поканил на сватбата си, тъй-като той го чувствува за свой колега и приятел и искал да го почете с присъствието си.

Следва

Бел.ред. Правописът е автентичен.