Литературен форум  

Брой 7 (430), 10.10 - 16.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 Българският Великден Когато ехото не заглъхва

Защо ни трябват нови ценности

На 26 април 2000 г . в рамките на срещата “Българският Великден” бе проведен разговор на министър-председателя Иван Костов, вицепремиера П.Жотев и външния министър Н.Михайлова с българи, живеещи в чужбина. Поради важността на поставените от аудиторията въпроси и техните отговори вестник “Литературен форум” в няколко поредни броя ще публикува стенограма на разговора.

Водещ: Уважаеми гости, както беше обявено предварително в програмата, предстои серия въпроси и отговори към министър-председателя, г-н Петър Жотев - вицепремиер и министър на икономиката, и г-жа Михайлова - министър на външните работи на Републиката. Тъй като сме доста хора, бих предложил въпросите да са, общо взето, синтезирани и да не превишават две минути.

 

- Десислава Полиева - СУ “Климент Охридски”: Не съм най-големият специалист в основните теми, по които ще започваме преговори с Европейския съюз. Предполагам, че повечето от вас ме превишават по качества и опит, но аз мисля, че като едно начало на въпросите към министър-председателя добре ще прозвучи моето питане, свързано с началното и средното образование в българските училища. Тъй като аз съм богослов, а в момента съм докторант в Софийския университет, ме интересува очакваме ли подкрепа за въвеждането на предмета вероучение в българските училища като редовен предмет, тъй като той вече е въведен като свободноизбираем. За мен това е много важен въпрос с оглед на “Българският Великден”, който трябва да се случи и в сърцата на нашите деца, на бъдещите граждани на България. Преговорите, които предстоят по темата образование с Европейския съюз, налагат според мен да уеднаквим нашето законодателство и по тази точка с това на Европейския съюз. Благодаря ви.

 

Водещ: Да чуем дали има още няколко въпроса, за да можем да ги групираме.

 

- Първо искам да благодаря на правителството за поканата към всички българи от чужбина. Аз се казвам Стефан Борисов и съм един от собствениците на фирма, която има изключителни права за Скандинавия за внос и продажба на хранителни добавки. През последните години все повече увеличавам закупуването от България на хранителни добавки, които са с много високо качество и конкурентноспособни ценово, както и по всички останали показатели. Моят въпрос е към г-жа Михайлова: Има ли някакви мерки от страна на правителството относно въпроса с корупцията? Благодаря.

 

- Аз живея и работя в Германия. Името ми е Ирина Белакян. Искам да попитам: вие може би със сигурност познавате инициативата на немското правителство за набирането на компютърни специалисти за Германия. Какво прави българското правителство, за да задържи тези специалисти в България, тъй като те са необходими и ще бъдат необходими на България? Благодаря ви.

 

- Владимир Гетов от Лондон: Ръководя изследователски център там. Въпросът ми е свързан с финансовите аспекти на включването на България в Европейския съюз. Министър-председателят спомена за известни на всички ни проблеми - изтичането на капитали от България през последните десет години. Този процес, разбира се, трябва да се разглежда в неговата динамика и в момента какво е състоянието и как българското правителство вижда развитието на тоя процес? Как ще достигнем до така желания момент, в който капиталите ще влизат, а няма да напускат страната?

 

- Казвам се Никола Костов. Роден съм и съм живял цял живот в България. Не съм роднина на министър-председателя. Работя в областта на информационните технологии. Имам следния въпрос към г-н Костов и към правителството като цяло: Тази среща всички ние я интерпретираме като едно начало на нещо, което трябва да работи, най-общо казано, в полза на България. За да може това нещо да бъде общо обаче, господин Костов, е необходимо да има комуникация. Необходимо е да има възможност всички ние, които днес сме тук, да можем да комуникираме с Вас, с Вашия екип, с правителството, с полиитическата сила, която Вие ръководите. Сега такава комуникация няма, няма начин човек да стигне до висшите етажи на властта, да стигне до тези, които по един или по друг начин са натоварени да ръководят и да носят висшите отговорности. Така че моят въпрос е следният: За да може да продължи тази инициатива, Вие и Вашият екип как възнамерявате да реализирате комуникацията между нас и Вас, за да можем ние да адресираме към Вас идеи, предложения, критики също така. Благодаря Ви.

 

Водещ: Нека дадем въможност на министър-председателя, а също и на госпожа Михайлова и господин Жотев, да отговорят на поставените към тях въпроси.

Иван Костов: Започвам от последния въпрос: Основният проблем на управление на големи процеси и системи е, разбира се, получаването и преработката на информация. Ако разглеждаме успешните и бързи преговори с Европейския съюз като голям процес, безусловно основната причина за неговата големина е тази, че това е изключително сложен от информационна гледна точка процес. Това означава, че трябва да бъдат отворени толкова много канали, по които да се получава информация и да се гарантира нейната бърза преработка и съответно отговор на тази информация. Не е възможно това да бъде един или два канала и заради това ние считаме, че най-успешният модел за една модерна комуникация дава съвременната електронна поща и Интернет. За целта ние ще формираме няколко поста, може би повече от десет, в съответните министерства, които изнасят най-голямата тежест на преговорите. Ще ги наречем европейска поща. Те ще имат някаква сигнатура, по която да ги разпознавате, и там ние ще ви гарантираме следното: първо, че всяко ваше съобщение до тази електронна поща в зависимост от своята актуалност и естеството на повдигнатия въпрос ще получи отговор на нивото, на което този отговор следва да бъде даден, т.е. ние ще разглеждаме тази електронна поща като начин да общуваме и да водим диалог с обществото. Ние ще считаме изпратените по този начин съобщения като част от диалога, като критики, като корекции и всичко останало, което могат да съдържат. Ние ви гарантираме, че от тази електронна поща вашите идеи ще бъдат адресирани по съответния правилен начин. Защото знаем, че в една сложна система, каквато е изпълнителната власт, най-същественият проблем е адресиране на проблема там, където са концентрирани правомощията за неговото решаване. Ние ще преадресираме тези ваши идеи, тези ваши предложения там, където се намира потенциалът за да се даде отговора. След това ние няма да оставим без отговор отправените ни запитваниия или изпратените ни съобщения. Ще създадем група от хора, които непрекъснато ще се занимават с този диалог, ще дежурят, ако щете, на този адрес и едното от задълженията им ще бъде да отговарят. Освен това ние ще обърнем внимание на всяка идея, и то така, че всяка идея, която има широко значение за българско общество, ще бъде популяризирана от нас, т.е. ще бъде използвана в кампанията, която ще водим в българското общество, във вътрешнобългарската дискусия по приобщаването с Европейския съюз. Разбира се, ние очакваме и много по-свободни форми на общуване в Интернет-пространството, а именно като свободно се водят диалози и между вас самите. Защото вие имате много какво да си кажете един на друг. Не бива да разбираме този диалог само като еднопосочен - между изпълнителна власт и нашето общество “Български Великден”. За да стане общество, то трябва да общува помежду си. Така че и тези начини ние виждаме като напълно възможни. В последна сметка, разбира се, ние считаме, че можем да приемем информацията, да я преработим и да я използваме в нашата работа. Искам да взема от Надежда Михайлова въпроса за корупцията (това не е неин въпрос, тя е външен министър; не знам защо беше адресиран към нея). Всички страни в Източна и Централна Европа в много по-голяма степен от останалите водещи индустриални държави са заразени или страдат от корупция. Историята на това страдание е много стара, то е хронично, има своите дълбоки и очевидно достатъчно устойчиви корени в миналото. Към него не трябва да се отнасяме нито с емоции, нито със страх. Корупцията изисква да се борим много концентрирано, много сериозно и само и единствено в рамките на закона, да разчитаме на силата на Конституцията, на силата на законите и да караме обществото да приема правилата, заложени в обществения договор, т.е. българското законодателство, като едновременно превръщаме българското законодателство в отговарящо на европейските стандарти. Крайната цел на този процес - пълно възприемане на европейското законодателство и създаване на практика за съблюдаването му в България - е окончателното справяне с проблема с корупцията на нивото, на което са се справили в развитите европейски страни. Няма друг начин, освен възприемане на тези норми и съблюдаване на тези норми. От тази гледна точка нашите закони в момента не са справедливи, нашите закони в момента не са съвършени и заради това ние трябва да променим тези закони - да бъдат справедливи и съвършени поне на това ниво на справедливост и съвършенство, на което се намират общите европейски правни норми. Всеки друг подход към проблема за корупцията би превърнал корупцията или в плашило, или в политически инструмент, или в политическа интрига, или в част от компроматна война. Няма сериозен друг подход към проблема с корупцията. По отношение на корупцията България не е в челото на корумпираните централно- и източноевропейски страни. Даже България не е на нивото на средна корупция по отношение на своята администрация.

следва

Българската литература

© 2000 Литературен форум