Литературен форум  

Брой 7 (430), 10.10 - 16.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Пирин Бояджиев

Непознат текст на Захарий Стоянов

Захарий Стоянов не е бил емигрант в Румъния, но е знаел много добре какво е представлявала тя в историята на българското националноосвободително движение. И е написал през 1886 г. вълнуваща статия за признателността на българския народ към румънския заради неговата симпатия, съпричастност, безрезервна помощ за българските революционери, за участието на румънците в борбата за освобождение на България.

Захарий Стоянов е писал това писмо през съдбоносните августовски дни на 1886 г., когато големите български политици правят последни усилия, за да спасят българската държавност от бруталната намеса на Русия, на царизма във вътрешните работи на княжество България и прокуждат княз Александър Батенберг. През тези тревожни дни Захарий Стоянов не се крие, а отива в Букурещ и оставя в редакцията на в. “Телеграфул” писмо до единия от редакторите му, Замфир Арюоре, което бива отпечатано в броя от август 1886 г.

Вестник “Телеграфул” е информационен и политически всекидневник, излизал в Букурещ през 1871-1892 г., като до 1888 г. негов редакрор е бил Йоан К. Фундеску (1836-1904), поет, сатирик, белетрист, драматург, голям фолклорист. Писал е политически ангажирани стихотворения в защита на борещите се за свобода европейски народи. Бил е в приятелски връзки с българските революционери. Печатал е в “Телеграфул” свои и на приятеля си Николае Скуртеску стихотворения за българските ужаси след Априлското въстание.

Замфир Арборе (1848-1933) е познат на българските читатели от книгата на Василе Христу “Замфир Арборе за българските революционери” - 1947 г. Работил е с тях през 1873-1877 г. в Букурещ при организирането на канал за пренасяне на задгранична революционна литература в Русия. Професионален революционер. Сестра му е била през 1918 г. народен комисар в Украйна. Бил е преподавател по славянски езици във Висшата военна академия в Букурещ. Автор е на първия българо-румънски речник с предговор от Иван Шишманов. След детронирането на княз Александър Батенберг гостува на Петко Каравелов в София.

Заслужава да се отбележи фактът, че Замфир Арборе смята за нужно да отпечата статията на Захарий Стоянов в своя антибългарска книга: “Борис Сарафов и Македония”, 1901 г. Публикува статията, за да изтъкне неблагодарността на българите. Поводът е убийството на цинцарския лидер в Букурещ от един македонстващ четник, Тодор Димитров. Това е най-големият скандал в румъно-българските отношения до Балканската война. За него говори Никола Станев в своята “Най-нова история на България”. Този случай накарва и големия български учен, приятел на Георги Раковски, да напише антибългарски памфлет “Приятели волю или неволю”. Замфир Арборе дава поне една интересна подробност за статията на Захарий Стоянов. Държавникът Йон К. Брътяну поискал препис от българския оригинал на статията на Захарий Стоянов. А в памфлета си Замфир Арборе обсипва с обвинения Борис Сарафов и отрича всякакви права на България върху Македония.

За отбелязване е и печалната слава на съдебния следовател Жан Т. Флореску, който не подбирал средства, за да принуди арестувания Тодор Димитров да признае, че е действал по заповед на Борис Сарафов! Единствен, който е иронизирал антибългарската психоза, е бил големият румънски сатирик Йон Лука Караджале (1852-1912). Най-точна, справедлива характеристика на атентатора е направил големият румънски класик Тудор Аргези (1880-1967) в книгата си “Черната порта”, бележки от затвора Въкърещ, където е лежал заедно с Тодор Димитров, голям патриот, с чувство за лично достойнство, добър работник! През 1912 г. избягал от затвора, за да участва в Балканската война, но бил предаден. Антибългарското настороение достига до пароксизъм. Даже един невзрачен румънски поет от български произход, живял през втората половина на XIX век в Крайова, Йоан П. Банков, печата сатирични стихове “Румънците и българите”, в които призовава към война против България.

Тази кампания на български е отразена веднага от възрожденския публицист, който достойно я изобличава като изкуствено подклаждана, в три брошури, “Румъно-българското скарване и истинските му причини”, 1900.

Статията на Захарий Стоянов е печатана през 1942 г. в български превод в “Литературен глас” от българския публицист от румънски произход Василе Христу (1903, Горна Джумая - 1968, София). През 1877 е отпечатана фрагментарно на френски в румънското списание “Секолул 20”. През 1998 г. доктор Леонид Георгиев отпечата свой български превод в румъно-българското списание “Българска зорница” в Букурещ.

Статията не е намерила място в тритомника със съчиненията на Захарий Стоянов.

Благословена румънска земя

Българската литература

© 2000 Литературен форум