Литературен форум  

Брой 7 (430), 10.10 - 16.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Петър Чухов

Петър ЧуховЧашата с нощна вода
сведените завивки
правят от мрака населено място

празният път на съня
пада в прозореца

става все по-студено
казва тя
и подпалва дрехите си


* * *

Toзи дневник
с напукани устни -
дето все си гризе ноктите,
а е вече с единия крак в гроба -
не владее чужди езици
не владее и собствения си език
но има разкошно езическо тяло
на което е трудно
да сложиш кръст


Слаба привечер

От прозорците
бликват пътища

еднодневките
се събличат

белеят
последните часове
и прохладата
те изтрива


Лунатик

Намирам звезди под дюшека си малки
студени с мокри крака
са всички любовници в моите сънища
нямат лица грамофонни игли
стърчат от ръцете с които ме галят
наричат ме с множество имена
и аз не мога да се запомня


Омир

Платил
последния обол
той стъпва
в лодката на Харон

и тя потъва


Нютон

Нима не виждат -
празна е
перуката

аз станах продавач
на ябълки

Българската литература

© 2000 Литературен форум