Литературен форум  

Брой 7 (430), 10.10 - 16.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Прокъл Диадох

Към слънцето

Чуй, царю на мислимия огън, сияйни Титане,
чуй, ключарю на жизнекрепящия блясък, отче
държител на ключа за чудния извор житейски,
ти, който свисоко река на препълна хармония водиш,
ти, който отлял си от нея в света ни веществен;
чуй ни, ти, който си над небесата,
но сам обитаваш сърдечния храм,
ти, който пресветлия кръг на всемира владееш,
и всичко с промисленост пълниш,
подкрепяйки с ум духовете,
с вечноблестящи светлици планети препасваш
и с техните танци, без край, без умора,
и земните храниш с дивнотворящи живота трошици,
и вечния кръг часове обновяваш
в бега си колесен по своя божествен промисъл.

Когато родителят твой неизречен явил те,
пред тебе на всички стихии предвечният шемет утихнал,
хорото безспирно на мойрите спряло пред теб,
необратимият ред се обръща, щом пожелаеш,
от вашта верига, понеже владееш прекрасно,
понеже царуваш над всичко, избавяш и Феб,
властелин на небесните песни,
и с него, под звук на китара, запявайки,
диви вълни усмиряваш, рода буреносен с напеви приспиваш
и в празник, от злото предпазващ, целител даряваш,
изпълваш обширния космос с хармония блага.

Тебе възпяват те, светъл отец на Дионис,
и с Атис от сетната ниша телесна, даже
от крайните тъмни предели на хюле,
с Адонис красива, самата безликост те също прославя.
От тебе демони страшни се плашат,
злокоби, в коварство безмерни,
под бича ти силен треперят,
дордето в ярема телесен,
душите под глухобучащия тътен
на тоя живот се измъчват и тайно стремят се нагоре -
към светлия бащин палат,
но ти, който над огневенчания ред богове си, в преблагост,
ти който си дух, на добро изобилен
и образ на бога-творител -
ти, който нагоре душите въздигаш,
дочуй ме - довеки от грях очисти ме;
молбата ми, в сълзи обляна, вземи -
от гибелни скверни, пази ме
окото свирепо на Дике смири,
всевидния дух на разплата от мен отстрани
и винаги с помощ, прогонваща злото,
провождай ни свята добра светлина,
дето мрака от извора смъртен прогонва,
изпрати за телата ни здраве прекрепко,
в твоята слава вдигни ме,
понеже почитам те аз благочестно,
дари ме музите с плитки чуднозаплетени,
в песни предревни да славя;
ти можеш молбата ми леко да вземеш
и всичко добре да изпълниш,
ти имаш мощта безпределна
сам да променяш съдбата и
всичко по своя воля да правиш.

Превод от гръцки: Николай Петков

Българската литература

© 2000 Литературен форум