Литературен форум  

Брой 7 (430), 10.10 - 16.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йордан Тодоров

Забележително място и добра история

32-годишният Файт Хелмер е един от най-интересните режисьори в съвременното немско кино и името му стои редом до тези на Ханс-Кристиян Шмид (”23”, “Crazy”) и Том Тюквер (”Бягай, Лола”). Още като студент във филмовото училище в Мюнхен той привлича вниманието с няколкото късометражни филма, спечелили награди на множество реномирани фестивали по света. През 1995 г. Хелмер асистира на Вим Вендерс в “A Trick of the Light”, документален филм за киноветераните братя Складановски.

“Тувалу”, пълнометражният режисьорски дебют на Хелмер, следва експериментаторския дух на по-ранните му работи и е сниман с международен екип, сред който има и немалко българи: оператор - Емил Христов, монтаж - Аракси Мухибян, продуценти – Владимир Андреев и Георги Балкански, актьори – Джоко Росич и Тодор Георгиев. Филмът е участвал в над 50 фестивала и е получил награди в половината от тях.

 

Филмография на Файт Хелмер

1989 Tour d’amour - режисьор

1992 Zum Greifen nah - режисьор

1993 Der Fensterputzer - режисьор, сценарист, монтажист

1994 Tour Eiffel - режисьор

1995 Surprise! - режисьор, сценарист, продуцент

1995 A Trick of the Light - асистент-режисьор

1999 Tuvalu - режисьор, сценарист,продуцент

 

Защо решихте да направите филм без думи – не се ли страхувахте, че могат да Ви обвинят в маниерност?

Когато снимах “Тувалу” не мислех много за това, интересуваше ме не какво ще кажат критиците за него, а какво ще почувстват зрителите.

Откъде възникна идеята за утопичното място Тувалу? В действителност това е група от няколко тихоокеански острова.

В самото начало откраднах от Тувалу само идеята за заглавието, но впоследствие открих много общи неща между манталитета на хората, населяващи островите и героите на моя филм.

Споменахте, че идеята за филма е била доста по-различна в началото, когато е възниквала. Какви бяха пречките, които срещнахте при трансформирането й в готов сценарий?

Първоначалната идея беше с определено еротичен привкус и се роди преди 12 години, докато плувах в един басейн. Тя беше за човек, който попада в стара къпалня и докато се разхожда из нея, намира в едно от шкафчетата женски дрехи. Той започва да търси жената, чиито дрехи е открил. Разбира се, тогава тази идея имаше заряд, достатъчен за създаването на един приличен късометражен филм. Предпочетох да не я пропилявам и да я оставя да отлежи. Така с течение на годините стигнах до формулата в основата на един сполучлив филм. За мен киното винаги е било комбинация от забележително място и оригинална история. Не бих могъл просто да разкажа една любопитна история, както и не бих могъл да направя документален филм за някое прекрасно място. Нещата винаги са взаимно свързани.

В “Тувалу” като че ли се долавя и едно малко тягостно настроение…

Не, не съм съгласен. Смятам, че филмът е точно обратното - неистово жизнерадостен и много забавен. Много важно е чувството, което създава. Мисля, че животът е смес от много светлини и много сенки и това е нещото, на което “Тувалу” откликва – затова изглежда толкова абсурден и изкуствен. Това е състоянието на човешката природа в наши дни.

Черно-бялата визия е в различни тоналности. От какво беше продиктувано това решение?

Различните места в действието на филма са решени в различни тонове и това създава атмосферата на всяко едно от тях, изразява различните емоционални състояния на героите. Всъщност беше много лесно да постигнем тези ефекти – снимахме на черно-бял негатив и проявявахме върху цветен позитив. И все пак смятам, че проблемът с тоналностите беше повече творчески, концептуален, отколкото технически. Днес благодарение на техниката можеш да постигнеш всичко, което пожелаеш. Но винаги е творческо предизвикателство да намериш вярната естетика за историята, която искаш да разкажеш по възможно най-оригинален и неповторим начин.

Случайно ли е объркването на времена и пространства в някои части от филма?

Първо, бих искал да кажа, че това не е нашето време, нито пък нещата стават на конкретно място. Затова беше много трудно да уцелим подходящото настроение, което да е едновременно и носталгично, и футуристично. А страната, в която се развива действието, не носи белези на една конкретна страна, която ние познаваме. Тя е по-скоро комбинация от различни нации и култури.

Какво бихте казали на хората, които не са разбрали филма?

(След дълго мълчание) Отворете съзнанието си. Не казвам, че е невъзможно да не разберете целия филм. Има различни схващания за него и всяко от тях е много различно от останалите. Не смятам също, че има правилен и неправилен начин да бъде разбран филмът ми, но със сигурност мога да заявя – не е необходимо да следваш философия, за да му се насладиш.

Българската литература

© 2000 Литературен форум