Литературен форум  

Брой 7 (430), 10.10 - 16.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Захари Стоянов

Благословена румънска земя

Няма българин, повече или по-малко културен и патриот, който да не е стъпвал на свободна румънска земя и да не се е възползвал от братското гостоприемство на румънеца. В продължение на половин век, в една ужасна, черна за нас епоха, погледът на българския народ е бил непрекъснато прикован към левия бряг на Дунава. Всичко, което е било честно и велико, всеки, който е имал някаква инициатива, всеки, който не е можел да живее и да диша в поробена България, е работил и живял в свещена Румъния. Спомням си, както си спомнят всички мои приятели, че думите Румъния, Букурещ, Гюргево, Плоещ, Браила, Галац и т. н. бяха за нас свещени думи, като тези от светото писание. Когато някой от нашите патриоти, жестоко преследван от османското правителство, се е отървавал най-сетне от лапите на безмилостния чужденец, той е намирал винаги убежище в някой от румънските градове. Вашата страна беше за нас светлият фар на свободата, на надеждата в един нов живот.

При все че бяха васали на всемогъщите султани, румънците са толерирали, пък даже са покровителствали организирането на революционните комитети, позволиха на Раковски да произнесе своите огнени слова, позволиха на Любен Каравелов да печата своите вестници “Свобода” и “Независимост”, позволиха на необуздания Ботев да ни изпраща “Дума на българските емигранти”, после да издаде “Знаме”, ако бяха се появили сега в България, биха възмутили елементите, от които се състои дамгата на предателите на нашето многострадално отечество.

Вашата земя е хранила апостолите на българската свобода, гигантските борци за нашата независимост, Левски, Бенковски, Хаджи Димитър, Караджата, Волов, значи цялата плеяда на нашите мъченици, паднали на бойното поле, загинали обесени в турските затвори.

Но с това не свършва великодушието на румънския народ. От Румъния са тръгнали нашите въоръжени витязи, тези герои на българската свобода Тотю, Панайот през 1867 г., Хаджи Димитър през 1868 г., Ботев през 1876 г. и други. Село Петрошан, градовете Олтеница, Бекет, Гюргево са виждали да се развяват българските знамена, когато са ги носели за пръв път към бойното поле. Вие сте виждали това, знаели сте всичко и никога не сте ни преследвали, а напротив, сте ни благославяли в разгорялата се свещена борба за освобождението на раята от робство. Няма нито един случай румънците да са прокуждали някого от нашите мъченици, въпреки че безброй пъти са били подтиквани или даже принуждавани да сторят това.

Поздравявам те, свещена земя на Румъния! Бъди благословена!

Румъния е бивала второ отечество на хиляди наши мъченици.

Превел Пирин Бояджиев

Българската литература

© 2000 Литературен форум