Литературен форум  

Брой 8 (431), 17.10. - 23.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Боряна Иванова

Капката и огънят

Спартак Паскалевски. Из серията "Графични миниатюри"Творбите на Спартак Паскалевски, експонирани в изложбената зала на “Шипка” 6, представят най-новите му търсения в рисунката, графиката и една нова форма на художествен изказ, използваща възможностите на керамичната технология. Тази форма по един оригинален начин съчетава изявите му на график и виртуозен рисувач със стремеж към живописен експеримент.

Експозицията включва няколко основни серии: “Дивертименто”, “Целувката на Юда”, “Зодии”, “Игри”, “Музика”, “Шах”, “Хора и натюрморти”, “Разпятия”, “Митологични мотиви” и “Форми”, миниатюрна графика и миниатюрен релеф.

Серията “Графични триптихи” е потърсена с вариации на рисунъчна тема, свързана със зодиакалния кръг, но интерпретирани чрез средствата на компютърната графика и със сътрудничеството на компютърния специалист Асен Апостолов. Художникът е потърсил тематично обобщаваща идея в образа на капката, подчертана и визуално в изложбения афиш. В представената експозиция идеята за капката е осъществена в три аспекта. В художествено-пластичен аспект капката е формален технически похват, свързан със спецификата на избраната керамична технология. В смислово-идеен аспект образът на капката, според признанието на автора, се покрива с представата му за Вселената с нейния възможен модел.

Освен това в самата дума КАПКА художникът влага известна езикова игра с огледалното повторение на “КА” (КАпКА). Чрез тази закачка художникът подсказва за своите стари пристрастия към света на мита, словото и музиката. В случая намекът е за двойника “КА”, който според шегата на автора винаги съпътства душевно художника (както богът Ка в египетската митология) непосредствено в творческия процес. Защото художникът, създавайки творбата, по необходимост удвоява това, което носи в себе си, заедно с импулсите, идващи отвън, от действителността.

А как приема присъдата на огъня, неумолимия господар на керамичната пещ - отправям въпрос към художника в края на нашия разговор.

- Когато изпичам работите си, имам странното усещане, че заставам пред Вечността. Очаквам с мълчание и молитва резултата. Понякога съм огорчен, но приемам присъдата на огъня като мъдрост. Най-често повтарям веднъж и ако трябва - още веднъж. Това е урокът на огъня. Той изгаря самолюбието.

Българската литература

© 2000 Литературен форум