Литературен форум  

Брой 8 (431), 17.10. - 23.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ФАКТ И ЛИТЕРАТУРА

Доносът като литературен жанр.
Писателят Цветан Марангозов разтваря част от досието си.

Продължение от брой 7

Строго секретно!

Управление III ДС

Донася: “ДРАГОМИР”
прието на 21.V.57 г.
в 20 час

Приел: ст. раз..Васил Вутов
отделение II, отдел II

 АГЕНТУРНО ДОНЕСЕНИЕ

На Първи май вечерта бях сам, защото жена ми бе заминала в провинцията. Излязох да се поразходя. Срещнах Цветан Марангьозов с един негов приятел, когото не познавам, и две момичета. Поканиха ме да отида с тях в домът на приятеля му да пием по чашка вино. Настояваха много. Приятелят му се казваше Венко, стажант в адвокатска кантора, син на лекар, рентгенолог. Презимето му ще съобщя допълнително, също и имената на другите, които после дойдоха, защото не можах да разбера тогава. Квартирата беше на ул.”Раковска”, близо до площад “Славейков”. По-късно и там дойдоха още двама мъже. И двамата, доколкото разбрах, са без работа. Говорихме повече за литература. Засегнахме някои политически въпроси. Всички бяха много предпазливи в разговора.

С Цветан Марангьозов си тръгнахме после сами. По пътя той ми разказа, че двамата били в ТВО, като единия, по възрастния е бил 8 години в Белене. Разбрах, че са му близки приятели, но повече той не иска да разкаже за тях.

Говорихме за това, какво ще прави той като отиде в Западна Германия при майка си, за която ми каза, че заемала отговорни постове в работническото движение. Той съвсем сериозно ми довери че мъчно може да живее в България. Имал намерение да запише да следва там филмова режисура и чак след като направи два-три филма т.е. след десетина години ще се завърне. Но щял да се върне сигурно защото иска да стане писател и то български писател.

Разбрах още, че продължава да чете разни реакционни философи, като Ницше, Шопенхауер, Шпенглер и др. Въобще в техните среди се четат само такива книги.

С Йордан Вълчев се познавам съвсем бегло. Наскоро го назначиха за администратор на съюзните списания при Съюза на писателите и той пътува непрестанно из страната, така че рядко го виждам. Зная, че е лежал в затвора, но за какво точно не знам. Беше ми известен като върл шовинист. Така са ми разправяли за него. От един разговор в началото на м.май се убедих, че той и сега си е същият в това отношение. Разговора се водеше в стаята на Димитър Дублев в Сюза и Дублев присъствуваше на него, без да взима участие. Заговорихме за различни имена и думи в българския език. Той се разпали и ми каза, че правел проучвания в тая насока за да докаже, че старобългарското е по-силно у българина от славянското. Искало му се, и чакал удобна възможност за да замине за Монголия и някои краища в СССР, където имало останали от истинските българи за да прави своите проучвания.

Това у него си е останало, изглежда една мания от която трудно ще се излекува.

“Драгомир”

21.V.57 год.

София

 

СПРАВКА: Засечените лица са известни - обекти на отдела.

ЗАДАЧИ: Да изпълни старата - беседа с Марангьозов.

Да приеме поканата и присъствува на сбирката на групата млади писатели за което има покана.

Вутов


Строго секретно!

Управление III ДС

Донася: “ДРАГОМИР”
прието на 28.V.57 г.

Приел: ст. раз..Васил Вутов
отделение II, отдел II

 АГЕНТУРНО ДОНЕСЕНИЕ

Вчера, на 27.т.м. между 13 и 14 часа в стола на СБП имах по-дълъг и интимен разговор с Цветан Марангьозов. Бяхме сами. Разговора дойде като последица от моя намек, че ако той замине за Западна Германия, аз ще поискам да свърши там една работа, от която и той ще има полза. Казах му, че аз имам някои връзки там, че съм правил опит да замина, но не са ме пуснали, че връзката ми с тамошните хора е много трудна. Той поиска да кажа за какво се касае, но аз му отговорих, че ще му кажа когато тръгне, че се касае за нещо много секретно и аз трябва да му имам пълно доверие. Той каза че мога напълно да му се доверя.

Заговорихме после по различни политически въпроси. Той каза:” Аз съм реакционер. Това не крия.”. Аз споменах мимоходом за стихотворенията и позивите които се разпространяваха по време на унгарските събития, у нас. Той каза, че е виждал едно такова стихотворение, написано на циклостил. Един негов приятел му го бил показал. Той бил го получил. Каза че стихотворението било много глупаво и неопитно написано, и че не така трябвало да се води борбата, защото такива средства не въздействуват. “С конспирации - каза той - днес нищо не може да се направи, защото комунистите държат здраво. За да се получи някаква промяна борбата трябва да се води там, където влиянието на комунистите е най-слабо, на културния фронт. И трябва да се води много внимателно, много търпеливо, чрез разговори, чрез обсъждания. Конспирацията тук нищо не може да направи. Той присъствувал скоро на някакви процеси и слушал внимателно. Всичко било много наивно и глупаво. Трябва, според него да има негласен договор между всички, които мислят иначе. Само така ще може да се откъсне нашия културен елит от влиянието на съветската култура, която е “една просташка култура”. Той каза, че няма предвид върховете като Галина Уланова, Давид Ойстрах и др. т.е. балета и музиката, съветската естетика. “А промяна - каза той - има вече и това е радостно”. Той бил наблюдавал внимателно хората и забелязвал това. “Дори - каза той - у един такъв праволинеен човек” човек - платформа” като Младен Исаев се забелязвала тази промяна. Наскоро той бил имал разговор с него и забелязал, че Младен Исаев много неща премълчавал, но това премълчаване говорело, че той мисли вече по друг начин. “Промяната - казва Цветан - ще дойде от СССР. У нас трудно ще стане от само себе си. Там сега ставали интересни събития за които не се пишело по вестниците. Той спомена за някакво разтуряне на офицерската школа в Ленинград, защото младите курсанти били политически разложени.

Накрая Цветан каза, че няма намерение да се меси в политиката, че стои и иска да стои настрана от всички тези работи, че се пази да говори това, което мисли и че понякога нарочно говори политически глупости, за да мислят хората, че той не може да мисли сериозно по тези неща. Това е най-важното от разговора ни.

 

“Драгомир”

28.V.57 год.

София

 

СПРАВКА: Цв.Марангьозов е известен на отдела.

ЗАДАЧИ: 1. Да присъствува на проектираната сбирка на млади писатели, като уточни кои са те, какви изказвания и прояви и настроения имат.

2. Агента е посещавал Марангьозов в квартирата му. Да посети Марангьозов и съквартиранта му - също млад писател под предлог да види какво пише последният с цел по-нататъшно сближаване с Марангьозов за откровен разговор, по поставените въпроси от миналата среща.

Следва


Бел.ред. Правописът е автентичен.

Българската литература

© 2000 Литературен форум