Литературен форум  

Брой 8 (431), 17.10. - 23.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Българският Великден Когато ехото не заглъхва

Защо ни трябват нови ценности

Продължение от брой 7

На 26 април 2000 г . в рамките на срещата “Българският Великден” бе проведен разговор на министър-председателя Иван Костов, вицепремиера П.Жотев и външния министър Н.Михайлова с българи, живеещи в чужбина. Поради важността на поставените от аудиторията въпроси и техните отговори вестник “Литературен форум” публикува пълната стенограма на разговора.

Иван Костов: (...) Ние сме някъде под средното ниво на корупция сред всички страни в Източна Европа. Ето защо аз считам, че този проблем, макар да съществува, макар да е проблем на бизнеса, да е проблем на обществените отношения, трябва да бъде решаван само и единствено със средствата на закона и със законовите средства за въвеждане на желания от нас порядък в България. И накрая ще взема въпроса за вероучението и религията. Вие знаете, че имахте пълна подкрепа - всички тези, които стоите зад въвеждането на вероучението в българското училище - и то бе въведено като свободноизбираем предмет. За въвеждане на религиозно обучение - вероучение, като задължителен предмет ние нямаме досега нито подготвеност като система на образованието, нито политически решения. Ние се нуждаем от проучване, ние се нуждаем от познание каква е европейската практика. Моето лично мнение е, че народът не възприема органично религията... хайде да не говорим за религиозната нравственост, да не говорим и за религията като такава. Моето лично убеждение е, че народът, хората, обществото не възприемат нравствените норми, които дълбоко в основата си са религиозни нравствени норми. Но хората не възприемат това нещо само и единствено в училище, още по-малко чрез задължителни предмети. Това е един от големите въпроси на българското приобщаване към Европейския съюз. Европейците не оставят надеждата да бъде пометена от съмнението. Това е част от техния морал. Те никога не се поддават на отчаянието, те винаги носят и посрещат, поне тези, които са силните, водещите, тези, които са средната класа, тези, които са редовите граждани; те винаги посрещат своите предизвикателства. Защото и нравствеността им е такава, т.е. и манталитетът е такъв, отношението към нещата е такова. Аз приемам въпроса като констатация от тази гледна точка на едно голямо различие между манталитета, който има в България, и европейския манталитет, като система от ценности и нравствени норми. И това е едно от най-големите различия, но вие трябва да гледате на това различие спокойно, защото това е различие, което не може много бързо да бъде премахнато или да бъде компенсирано с усилия. Даже икономически ние можем много бързо да се развием, но манталитета си не можем толкова бързо да променим. Нравствеността е голямата задача. И в това отношение аз се обръщам към всеки един от вас да възприема и тази част от задачата на нашето общество “Български Великден”, - вие сте хората, които имате тази нравственост, вие сте се сблъсквали с тези ценности, вие в голямата си част сте приели тази нравственост и тези ценностни норми като нещо естествено, като господстващи в европейските общества, в европейските фирми или в мениджмънта на европейския бизнес. Вие знаете за какво става въпрос. Става въпрос за един процес, който и тук трябва да започне от някъде. Когато се е създавала концепцията - ако така мога с модерен език да кажа - за самостоятелната Българска екзархия, е трябвало да мине време на ферментация, на осъзнаване от хората. Представяте ли си, преди сто и четиридесет-сто и петдесет години те са се сблъскали с проблема, видели са несъответствията, схванали са ги като нравствено предизвикателство и са тръгнали да ги решават. Нима всичките са искали тогава да се назоват българи? Ами че те са били наричани в Европа гърци. Знаете ли, че в 1840 г. всички жители на Балканския полуостров са били третирани с общото име гърци и след като Гърция била свободна, те не са и имали много против да минават за гърци. Знаете ли, че за българите почти всички френски пътешественици, които преминават по българските земи, казват: “Това е народ високообразован, почти всички водещи граждани говорят свободно турски по-добре от агите и гръцки заедно със своя език”. Те са били към тази общност и изведнъж някой им казва: “Откажете се от това, станете българи!” Ние сега казваме: “Откажете се от този манталитет и възприемете други ценности, защото те са по-добри!" Защото наистина нашият манталитет, нашата вяра в момента, нашите ценности се нуждаят от много сериозно развитие, от промяна, от скок, бих казал.

 

Надежда Михайлова: Аз обаче съм изкушена да добавя също няколко думи, поне в частта на този въпрос, която засяга външната политика. През всичките тези години, в които включително и аз съм учила и съм работила, имаше един период, в който се говореше, ако си спомняте, за целесъобразност, не за законосъобразност, т.е. това беше старата максима, че целта винаги оправдава средствата. Защото корупцията и проблемите, които среща българският бизнес именно в реализацията на целите и в осъществяването на перспективите на държавата, е въпрос и проблем, който ние всички го идентифицираме и се опитваме да го преборим. Онова, което обаче е изключително важно, е какви са инструментите за преборването на този феномен или на този проблем. Винаги съм била против това ние, българите, да смятаме, че сме някакъв уникален случай в Европа, че само на нас ни се случват трудности, изпитания, проблеми. Аз имах възможността покрай ангажиментите си като външен министър много внимателно да проуча преговорните процеси на всички държави, които преди България са кандидатствали, водили преговори и влезли в Европейския съюз, и се убедих в нещо, което казах и на българските студенти само преди няколко седмици в Софийския университет. Това, че България е била 45 години комунистическа държава, не я прави по-малко европейска от другите. Това, че българите имаме проблеми, не означава, че ние сме някакъв особен вид, особен род и само при нас се случва корупция, само при нас има трудности в икономиката и ниски доходи. Почти всички държави, които са водили този сложен процес на преговори, са се сблъсквали с тези промени, защото те засягат реформата в обществото, засягат манталитета, начина на мислене, подхода към проблемите, инструментариума на решаването на тези проблеми. И ние във всички случаи трябва да си дадем отговор на този въпрос: дали целта оправдава средствата, или законът е този, който трябва да ни води в нашите дела, и да възпитаме в нашето общество това, което вие много добре познавате, защото идвате от общества, където върховенството на закона е един от основните принципи, които са били двигатели за прогреса на това общество. В този смисъл върховенството на закона, боравенето с инструментите на демокрацията при проверката, при установяването на истината и при наказването на виновните ще бъдат от изключително значение, за да не се върнем точно към старите механизми, които действаха толкова дълго време в България и бяха обект на страх и на проблеми за цялото ни общество и задържаха развитието и прогреса на България за толкова много години. Това, струва ми се, е наистина много важно, имайки предвид бъдещето на това, което ще направим оттук нататък.

 

Петър Жотев: На въпроса на г-н Владимир Гетов - докога капиталите на българските банки ще продължават да изтичат в чужбина и кога ще се върнат у нас - бих искал да кажа четири неща: Първото е, че в актуализираната програма на правителството е записано, че от началото на второто полугодие на тази година Централната банка ще намали минималните задължителни резерви, така че всички банки по този начин ще получат по-добра доходност. Това не значи непременно, че те същия освободен ресурс ще го насочат към кредитиране в реалния сектор, но това е една от предпоставките да се увеличи кредитирането на реалния сектор. Второто нещо е свързано с едно предложение на Асоциацията на търговските банки, което се възприема по принцип от правителството - да се облекчат съдебните процедури при реализацията на обезпеченията. Сигурно сте чували - и вие, които не работите и не учите отдавна в България, - че банките у нас по принцип вместо да искат обезпечение около 125% примерно в сравнение с кредита, който предоставят, отиват към 150, има случаи и над 200% обезпечение. Това е всъщност показател, че у нас банките по принцип се страхуват да предоставят кредити, тъй като има множество причини - не познават добре клиентите, а освен това все още работи и страхът, който се натрупа през 1995-96-а година, началото на 97-ма година, когато страната ни се завъртя в обстановка близо до хиперинфлация и тогава като цяло обществото загуби доверието в банковата система, дори започна да се съмнява дали и Централната банка е онзи основен стабилизиращ фактор в банковата ни система. Сега времената са други. Валутният борд е въведен. Стабилизацията е налице. Това даде възможност постепенно да се свалят заедно с падането на инфлацията и лихвените проценти, а един от важните фактори, които ще помогнат за постепенно сближаване на реалния и банковия сектор, е свързан с увеличение на конкуренцията. Тъкмо това правителството прави чрез Банковата консолидационна компания в продължение на три години - приватизира най-големите държавни банки, за да може да увеличи конкуренцията, да направи по-тежък живота на българските банкери, да ги накара да се конкурират, да търсят клиенти, и то клиенти, които предлагат здрави бизнес-идеи. В България вече работят банки със световна репутация. Сред най-големите европейски банки са “Сосиете женерал”, която купи Експресбанк, тук са BNP, Дрезднербанк и редица други банки. Наскоро вероятно ще чуете, че една голяма американска банка ще започне работа у нас - това означава, че ще се сбъдне мечтата на един бивш министър и главен преговарящ, на когото му се искаше, и най-вероятно скоро ще види, че офисите “Ситибанк” ще красят България.

Следва

Българската литература

© 2000 Литературен форум