Литературен форум  

Брой 8 (431), 17.10. - 23.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Миле Неделковски

Миле Неделковски в дати и заглавия

Миле Неделковски1935

Роден е на 25 юли, деня на Св. Архангел Гавраил, в Прилеп, а на 25 ноември, деня на Св. Архангел Михаил, е кръстен в Тополчани. По думите на родителите му, в съгласие с тогавашната великосръбска политика за сърбизиране на Вардарска Македония, прилепският сръбски свещеник настоявал да го кръстят Милорад, на което родителите се противопоставили. И така, със закъснение от няколко месеца, в Тополчани, където бащата служебно бил преместен на железопътната гара Бакърно Гумно, с тамошния свещеник успели да го кръстят – нито Милорад, нито Михаил, както искали родителите, - а Миле. Във всеки случай, замесени са два добри зодиакални знака, Лъв и Стрелец.

 

1942 – 1944

При “Второто българско” завършва две отделения в Тополчани, Загорани и Прилеп.

 

1944 – 1945

При победата над фашизма в трето отделение учи на македонски език първо в Соколаната, после в училище “Свети Климент Охридски” в Прилеп. Негов учител е прилепският преквалифициран обущар Пане Палаврам. Учителят имал страст да “превежда” стихотворения от българските учебници, да ги подписва като свои, да кара учениците да ги учат наизуст, както и да “съставят” свои стихотворения, но неговите основни възпитателни средства са ритниците. В края на учебната година дава на Неделковски задача да напише “лично произведение”, което да посвети на своя учител и да прочете пред родителите. Това може да се смята за негова първа литературна изява. Стихотворението гласи:

 

Учителю драги, учителю благи,

на колене падам и ти се моля,

прости ми грешките мои

и аз ще простя ритниците твои.

 

1946-1949

Първи, втори и трети клас учи в гимназията “Мирча Ацев” в Прилеп. Негови учители по майчин език са Бойка Андонова от Щип и Зора Локвенец, прилепчанка. И двете държат на неговите свободни съчинения, за които повечето пъти е награждаван, въпреки литературния кръжок.

 

1949

При завършването на трети клас, за отличен успех и примерно поведение, е освободен от матура.

 

1951

В пети клас, понеже отказва да говори на “служебен” език, влиза в конфликти с учителя по военно обучение, подпоручик Петър Радически от Любойно. На 21 март, за лоша дисциплина и нарушаване на училищните правила, е отстранен от гимназията без право да бъде редовен ученик на територията на Югославия в продължение на две години, но с право да се явява като частен ученик в прилепската гимназия. Истинският повод за отстраняването му от гимназията е следната случка: учителят по военно му дал чертеж на телефонната централа МГ-10; чертежът бил изпокъсан, намачкан и елементите на централата трудно се разпознавали.”Тази централа е експлодирала, ако искате да ви отговарям, дайте ми друга, здрава”…

 

1951 – 1953

Частно полага изпитите за двата класа, пети и шести; от сутрин до вечер е в прилепската Народна библиотека “Борка Талевски”, през тези години започва да участва и в представленията на Прилепския народен театър “Войдан Чернодрински”.

 

1953 – 1954

Записва се като редовен ученик в седми клас в прилепската гимназия, на 21 март 1954 година (пак на 21 март?!) за нарушаване на училищните правила, неносене на ученическа фуражка и неспазване на ученическия час - 20 ч., е отстранен от гимназията – без право да завърши като частен ученик, с право след една година да се запише в друго средно училище.

 

1954

С група ученици и трима учители от прилепската гимназия започват да издават месечното списание “Стремеж”. Списанието излиза под патронажа на Клуба на младите писатели от Прилеп. 1954 г. се смята за негов литературен дебют.

 

1954 – 1955

Записва се редовно в битолската гимназия “Йосип Броз Тито”. През тази година, в която цяла Югославия бурно протестира във връзка с осмооктомврийските събития около Триест с лозунга: “чуждо не искаме, своето не го даваме”, Неделковски, с още няколко ученици, скандира на главната улица: “Триест не го даваме, искаме си Солун”. За тази проява училищните власти го наказват с последно предупреждение за изключване от гимназията, а на края на първия срок е изключен за слаб успех и лошо поведение.

 

1955 – 1958

Завършва задочно училището за зъботехници в Скопие.

 

1958 – 1959

Работи в зъболекарския кабинет на тютюневия комбинат в Прилеп; през същата година се записва като задочен студент във Философския факултет в Скопие, в катедрата за Южнославянски литератури.

 

1960

Премества се на работа в Скопие и оттогава постоянно живее там.

 

1961

В септемврийския брой на “Разгледи” излиза стихотворението “Любовен укор на Мария, майка Исусова”, което предизвиква бурни протести от страна на християнските общности в С Р Македония. Неделковски е нападнат за разпалване на верска нетърпимост, но поради липса на доказателства е освободен от обвинение. Понеже отказва явно да се откаже от стихотворението, както го съветват някои негови по-стари колеги, редактори в списанието, няколко години негласно е бойкотиран.

 

1962

Предлага на издателство “Култура” ръкописа на романа “Пепелаши”. След няколко месеца ръкописът му е върнат със забележка от редакцията, че е неподходящ за отпечатване.

 

1968

В “Македонска книга” излиза романът “Пепелаши”. За появяването на този роман особена заслуга има Ацо Шопов, тогава директор на издателството.

 

1969

В “Македонска книга” излиза стихосбирката “Еретикон-еротикон”, която получава наградата на Стружките вечери на поезията “Братя Миладинови” и наградата на издателство “Кочо Рацин”.

 

1970

Предлага в “Култура” ръкописа на романа “Подкованият врабец”. Въпреки положителната рецензия от Тодор Чаловски, ръкописът му е върнат с обяснението, че е неподходящ за издаване. До днес същият не е публикуван изцяло.

 

1971

На анонимния конкурс на Телевизия Скопие участва с пиесата “Смъртта на божия човек”, която получава трета награда, първата и втората не са присъдени, но като неподходяща за публикуване, до днес не е поставена.

 

1982

В “Мисъл” излиза романът “Пъдар”, за който получава наградата “Рациново признание”.

 

1986

В “Мисъл” излиза романът “Подковицата на смъртта и надеждата”.

 

1988

Ръкописът на неговия роман “Патрахил за вечната земя” е един от четирите наградени ръкописа в конкурса за роман на ИРО “Мисъл”. На същия конкурс е откупен романът “Подгряване на вчерашния обяд”. През същата година, след двадесетгодишно чакане, прилепското издателство “Стремеж” издава романа “Подкованият врабец”.

 

1996

В Скопие, в издателство “Култура”, след дълго чакане излиза романът “Празникът на светите мъченици”. Този роман, заедно с “Подковицата на смъртта и надеждата” и “Патрахил за вечната земя”, са събрани в трилогията “Подковицата на смъртта и надеждата”.

 

Миле Неделковски е автор на стихосбирки, сборници с разкази, романи и пиеси, както и на повече от 200 есета, памфлети, критика в областта на културата, културната история, историята и политиката, публикувани в периодичния печат.

Негови произведения са включени във всички по-сериозни антологии на македонската поезия, проза и драма, в Македония и в чужбина. Избрано и антологии с неговата поезия и проза са издавани на много езици. Сред тях са един сборник с избрани стихотворения, издаден от будапещенското издателство “Европа” през 1982 г. и сборник с избрани стихотворения, подбрани, преведени на румънски и представени от Димитру М. Йон, издаден от издателство “Дачия” през 1989 г.

Българската литература

© 2000 Литературен форум