Литературен форум  

Брой 8 (431), 17.10. - 23.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Огнян Стамболиев

Английската литература в България

Английската литература в България. Съст. Ал.Шурбанов и Вл.Трендафилов. Изд. БАН, С., 2000.Литературата на езика на Байрон и Шекспир е сред най-обичаните и превежданите у нас - тя е сред най-старите и богатите в културната история на нашата цивилизация. Закъснялото ни развитие не попречи на сравнително бързата й, макар и неравномерна рецепция, особено след Първата и най-вече след Втората световна война. Първите художествени преводи (ако все пак могат да се определят като такива) се появиха през годините на робството - преди век и половина, в средата на миналото столетие. Произведението, което се представи първо, е знаменитият роман на Даниел Дефо “Робинзон Крузо”, озаглавен “Чудесиите на г-на Робенсина Крусо”! Но изданието не бе от английския оригинал, а от немска адаптация за деца. Английският навлиза късно у нас, след руския, френския и немския, до които българската интелигенция има повече достъп. Интересно е, че селекцията и рецепцията на литературата на Англия, йерархията на авторите и произведенията също следват руската, френската и немската традиция. Заради това някои автори са предпочетени пред други, например по-популярния в Русия и Германия, отколкото в родината си Майн Рид пред по-стойностния и оригинален Робърт Луис Стивънсън...

Всичко това е събрано в един, бих казал, много четивен и интересен (не само за специалистите, но и за всички културни читатели) том “Преводна рецепция на английската литература в България”. Всъщност това е началото на отдавна замислената и едва сега реализираща се от Съюза на преводачите в България и Института за литература при БАН мащабна, осемтомна поредица, посветена на историята на българския художествен превод. Да не забравяме, че през 70-те и 80-те години нашият преводачески съюз разгърна много полезна дейност в критиката, теорията и историята на художествения превод и даде значителен тласък на българското книгоиздаване. Докато сега и преводът, и книгоиздаването са лишени от така нужния им критически поглед и резултатите са налице!

Координаторите на първия том Александър Шурбанов и Владимир Трендафилов - водещи наши англицисти, блестящи литературни историци, критици и преводачи - без съмнение са успели да организират и подредят това пространно представяне на стотиците автори, заглавия, преводачи и издатели. Отделните авторски очерци, различни по методология, аргументация и дълбочина, дело на литературни критици, университетски преподаватели, научни сътрудници от БАН и известни художествени преводачи, не биха могли да ни предложат някаква обща, изравнена оценка на материала, но въпреки това картината е ясна. Английската изящна словесност заема твърде важно, ключово място в нашата преводна книжнина. Доказва го огромният брой издания и преиздания на класиците и съвременните автори от почти всички направления и епохи. Очевиден е издателският бум особено през последните двайсет години до преврата от 1989, когато се запълват много бели полета, правят се нови, значително по-добри преводи на редица автори (особено от класиката), повишават се критериите при подбора на произведенията и изобщо при превода. Много от преводачите, за които това трудно и зле платено изкуство е “родство по избор”, се посвещават на любимите си автори и творби и успяват да докажат, че преводът е изкуство, близо до музикалната интерпретация.

Очерците (42 на брой) представят доста пълно литературата на Албион (за която у нас, за разлика от повечето страни в Европа, няма български справочник или история) - от Чосър, Малори и Шекспир до нашите съвременници Джулиан Барнс, Джон Фаулс и Харолд Пинтър и това е едно събитие в нашето напоследък обедняло и комерсиализирано книгоиздаване.

Българската литература

© 2000 Литературен форум