Литературен форум  

Брой 9 (432), 24.10. - 30.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Българският Великден Когато ехото не заглъхва

Защо ни трябват нови ценности

Продължение от брой 8

На 26 април 2000 г . в рамките на срещата “Българският Великден” бе проведен разговор на министър-председателя Иван Костов, вицепремиера П.Жотев и външния министър Н.Михайлова с българи, живеещи в чужбина. Поради важността на поставените от аудиторията въпроси и техните отговори вестник “Литературен форум” публикува пълната стенограма на разговора.

Петър Жотев: (...) Т.е. конкуренцията ще принуди банкерите да се конкурират, ще намали разликата между лихвените проценти по депозитите, които по принцип са ниски, както в цяла Европа, и високите лихвени проценти по кредитите. Така че на банкерите ще им бъде по-трудно да разчитат предимно на такси, комисиони, откриване на акредитиви и т.н., и постепенно - по икономически, а не по административен път - ще се насочи значителен кредитен ресурс към реалния сектор. Нека да не забравяме, че в скоро време Булбанк, която разполага с най-големия ресурс, ще стане частна. Аз мога да ви гарантирам, че скоро ще чуете името на банка с отлична световна репутация, която ще стане собственик на мажоритарния дял на Булбанк, и това ще бъде един голям пробив в кредитирането. Постепенно ДСК, която разполага също с огромен депозитен ресурс, ще стане една нормална, универсална банка. През април изтича преходният период. ДСК вече не се ползва със специални привилегии, при нея вече не действа защитата на депозитите от страна на държавата. Това ще влее допълнителни средства и част от тях, надявам се, ще отидат за кредитиране на реалния сектор. Това всъщност е една от основните възможности да започнем да генерираме висок реален растеж на брутния вътрешен продукт, което всъщност е основната задача на правителството до края на неговия мандат. Е, другите министри могат да кажат, че има и други основни задачи, но за да получаваме повече, за да се увеличи средната работна заплата и минималната работна заплата - това е в пряка зависимост от растежа на брутния вътрешен продукт и то е основният приоритет на правителството. Има и още един механизъм, с който се надяваме да се повиши кредитирането, т.е. част от капиталите да се върнат у нас, и това е насърчаването на малките и средните предприятия, тъй като проблемът за кредитирането на реалния сектор не е само проблем на банките. Реалният сектор също трябва да извърви своя път, да се научи по-добре да разработва бизнес-планове, да представя съответните документи пред банкерите, които да предоставят кредити. Има и един проблем, който е данъчен. Характерен е не само за България, а и за много други страни. Има два вида счетоводство: едното се представя в Статистическия институт и пред данъчните власти, другото е управленческото счетоводство, което се ползва от самите банкери. Това се прави с цел укриване на данъци. Официалната документация, която се представя пред банките, е неудовлетворителна, тъй като повечето фирми показват, че работят на загуба през последните години. Тогава банкерите не могат да предоставят кредити въз основа на тази документация. Премиерът каза преди малко колко усилия струва въвеждането на един елементарен механизъм, свързан с коректното осчетоводяване и представяне на касови бележки при покупко-продажбите. Постепенно “сивата” икономика ще се свива, и колкото по-бързо тя се свива, толкова по-бързо ще се увеличи данъчната основа и ще се намаляват данъците. Това от своя страна е стимул, за да могат предприятията да показват реалните си отчети и да ги представят в банковия сектор.

По отношение на втория въпрос, свързан с изтичането на компютърни специалисти: Сигурно част от нашите специалисти ще отидат в Германия, в Австрия, но правителството създава постепенно условията да задържи тези хора у нас. Това е един от приоритетите. Какво се прави за това: в момента тече работа по подобряване на един закон за високотехнологичните паркове и високотехнологичните центрове, наскоро приет от парламента на първо четене. Силно критикуван, той има нужда от съществена доработка и в момента няколко парламентарни групи в сътрудничество със специалисти от Министерството на икономиката, от Министерството на образованието, от Центъра, който изразява интересите на компютърните специалисти у нас, работят по доработването на този закон. След като той бъде приет, държавата ще даде възможност на групи от хора да могат да разработват, да създават такива високотехнологични центрове. В актуализираната програма на правителството е записано, че до края на мандата - до края на май следващата година - трябва да бъдат създадени три високотехнологични центъра: в София, в Пловдив и във Варна. Има редица други мерки, с които правителството се старае да увеличава дела на този продукт, който съдържа висока добавена стойност, отново с цел да се генерира по-висок растеж.

 

- Николай Савов - собственик съм на фирма в Германия. Вие преди малко във вашата встъпителна реч ни помолихте да лобираме за България в чужбина. Бих искал да ви кажа, че ние работим за тази цел откакто сме там. Ние нямаме нужда от подканяне. В чужбина българските специалисти са едни от най-добрите. В чужбина българските инженери, българските професори и доценти са на много високо ниво в обществената йерархия. Вие искате да градим авторитета в чужбина. Ние можем да помогнем за граденето на този авторитет, но авторитетът на България трябва да се гради преди всичко в България. Авторитетът на България трябва да се гради от нейната икономика, която в продължение на десет години българските правителства рушат. Искам просто да Ви го напомня и да Ви попитам като един инженер, който не успя да намери реализация в България и беше принуден да замине за Германия. Вие как смятате с конкретни дела да развиете икономиката, а не просто с разни обяснения за банкови кредити и т.н. Ние нямаме нужда от банкови кредити. Може би не всички имат нужда от банкови кредити. Ние искаме да се върнем в България, но биваме в повечето случаи отблъсквани. Отблъсквани от бюрокрация, отблъсквани от високи пречки с намиране на лицензи, разрешителни и други работи. Може ли нещо да се направи по-бързо и по-ефикасно за реализиране на чужди инвестиции тук в България?

 

Петър Жотев: По повод либерализацията на разрешителните и лицензионните режими в края на миналата година Министерският съвет взе решение да бъдат прегледани всички такива режими. Създаде се работна група, която прегледа над 500 режима, свързани с лицензиране и регистриране. Има много бюрократични прегради и ние считаме, че за да се развива бизнесът у нас добре, трябва да се направи живота му по-добър, по-малко зависещ от корупцията, от административните служители, които много често се опитват по този начин да добавят нещо към своята заплата. След като бяха прегледани над 540 режима, работната група внесе в Министерския съвет и Министерският съвет одобри постепенното сваляне на стотици разрешителни и лицензионни режими. Този процес вече започна. Някои от тях вече отпадат. До края на юни считаме, че този процес вече ще се почувства и бизнес-климатът ще стане по-благоприятен, по-добър за българския бизнес.Благодаря.

 

- Николай Димитров се казвам, бивш служител на Световната и Европейската банка. Имам въпрос: Как би се отразил - живеем в демократична страна - друг резултат от изборите, на външнополитическия курс и на всичко това, което се прави в момента? Втория си въпрос задавам като автор на имиджовата рекламна кампания за България на украинския и руския пазар: Какво се прави на държавно равнище за подкрепа на PIAR и имиджовата реклама за България в световен мащаб?

 

Надежда Михайлова: По отношение на това дали едни избори биха променили външнополитическата ориентация на България и приоритетите, които България си е поставила във външната политика - отговорът ми е не, не биха ги променили. Тъй като дори и преди няколко дни в Брюксел ми беше зададен същият въпрос - дали считаме, че демократичните промени в България са необратими. Моят отговор е категорично да. Не случайно през последните няколко дни ние обсъждаме, а и оттук нататък ние ще обсъждаме в парламента всички онези глави, по които България ще води преговори. Защото онова, което ние ще търсим, е определянето на позицията, която всяка политическа сила ще взима по отношение на бъдещето на България. Когато говорим за национални интереси, много е важно - и в едно демократично общество винаги се прави така - всяка една политическа сила и всеки политик да взима отношение в Народното събрание спрямо бъдещето на страната ни. Смятам, че в България има едно европейско и евроатлантическо мнозинство, което ще гарантира необратимостта на демократичните процеси в страната.

 

Иван Костов: Имаше втори въпрос - за PIAR-кампания. Такива кампании нашето правителство е правило, търсили сме подкрепа, лобиране и напълно конкретна помощ във връзка с нашето представяне за членството ни в НАТО. Същото сме правили и за други големи кампании, но в много малки размери. Защото правителството, колкото и да ви прозвучи странно, досега не е намерило механизми активно да вкара в действие тези кампании.

Следва

Българската литература

© 2000 Литературен форум