Литературен форум  

Брой 9 (432), 24.10. - 30.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кшищоф Ложински

По повод на литературната Нобелова награда

 

GAO XINGJIANТвърде добре е, че литературната Нобелова награда получи китайски писател от емиграцията. В случай на всяка една друга страна бих казал обратното - жалко, че не е такъв, който пише в Китай. Работата е в това, че в Китай писателят има избор - може да създава неискрено творчество, белязано от поклони към властта, или изобщо да не създава нищо.

Китайската народна република е страна, в която всеки истински автор се движи по тънката линия между славата и трудовия лагер. Всичко това го знаем от собствената си уж история, но в днешния Китай цензурата и репресиите по отношение на авторите са приели нови форми. Бурното развитие на полиграфичните и компютърните технологии са довели до това, че традиционната цензура, контролираща всеки изписан лист, е станала невъзможна. Властите са стигнали до извода, че след като не може да се спре изцяло независимото творчество, трябва максимално да се размие и омаловажи. Така че в днешен Китай има частни и уж независими издателства, провеждат се дискусии, по време на които се изказват уж независими мисли. Недобре запознатият чужд наблюдател ще каже: “След като може да се напише и да се напечата книга, значи няма цензура”.

Но китайските автори знаят добре, че има строго забранени теми, чието докосване е много опасно и може дори да е за сметка на живота или поне на свободата за много години. Така че е позволено да се пише колко е било лошо по време на “културната революция” или на “големия скок”, но само като се показват страданията на героите в произведението. И дума обаче не може да става за това някой да е опитал да напише и да издаде в КНР текст, който разказва за цинизма на Мао, за това, че виновник за тези страдания е Великият кормчия. Да, била е културната революция, но като че ли е станала сама. Имало е и лагери, както в издаваните легално романи на Цзян Сялян, но първо, са били някога, а не сега, и второ, цялата им жестокост е омотана с памук.

Сялян е добър пример, защото, от една страна, е забележителен писател, а от друга - неговите произведения след години ще бъдат отхвърлени, защото свободният читател няма да иска да чете тънки алюзии, а голата истина. Той например не пише направо, че Мао Цзедун и Джоу Енлай са създали най-голямата в историята система от концентрационни лагери, а само, че комендантът на лагера е един такъв великолепен човек, истински пролетарий, който въпреки всичко е решил да създаде затворническа ферма на територията на неподдаващи се на обработка угари. И е постигнал своето - 17 хиляди затворници умират, но фермата е налице (“Супа от трева”). Авторът вероятно се радва, че е успял да прокара алюзията. Радват се вероятно и някои читатели - “е, позволил си го е”. За съжаление се радва и комунистическият режим, защото благодарение на такава политика на плахо “отклоняване” вместо да се казват нещата право куме в очи, Китай няма своя Херлинг- Груджински или Солженицин, а властите могат да покажат на чуждите критици: вижте, у нас може да се пише за трудовите лагери (тези отпреди години, разбира се).

Затова е добре, че Нобеловата награда получи писател от емиграцията. Не е добре в същото време, че полските (и изобщо западните) читатели почти не познават произведенията му. И тук е другият елемент на коварната политика. Мнозина от китаистите не искат да превеждат произведенията на дисидентите, защото се знае, че след това ще могат да пътуват до Китай само като туристи. Което за тях е професионална смърт. Китайските дисиденти са практически осъдени да правят собствени преводи на английски език, а едва от него да бъдат превеждани на други езици. Властите в Пекин знаят много добре, че много от дисидентите не владеят никакъв друг език освен китайски. Докато преводите на автори като Сялян се радват на добър успех. В Полша бяха издадени две негови книги и много произведения на автори, пишещи по маниера на “Децата на Арбат”, където дори Сибир и лаоската джунгла са изобщо интересни места, макар и малко неудобни. В същото време не е издадена нито една книга на който и да е китайски дисидент.*

"Gazeta wyborcza"

Превод от полски Павел Б. Николов


* И у нас като че ли положението е същото. Затова звучат учудващо жалбите на някои нашенски вестникари, че Нобеловата награда за литература е била дадена на “неизвестен”, едва ли не маргинален писател. - Бел. прев.

Българската литература

© 2000 Литературен форум