Литературен форум  

Брой 9 (432), 24.10. - 30.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Огнян Стамболиев

Смела и откровена книга за величието и трагедията на гения
Основателят на българския симфонизъм е все още забравен - и неоценен

Д.Сагаев. Саша Попов и българският симфонизъм. Изд. Съюз на музикалните дейци. С., 2000.Смела и откровена книга е написал проф. Димитър Сагаев за наистина грандиозното дело и драматична съдба на Саша Попов, цигуларя-виртуоз и диригент, основоположника на симфоничното дело у нас, на Националната филхармония и на повечето оркестри в България, живял дълго в изгнание и починал от инфаркт след “височайше помилване” да се върне.

В “Саша Попов и българският симфонизъм” Димитър Сагаев отдава значимото на великия музикант, но не спестява събитията и имената на хората, които са го наранили и прокудили в Америка. Не спестява и още една истина - нито предишната - нито днешната власт са отдали нужната почит към голямата личност. През юли м.г. трябваше да се чества стогодишнината от рождението му, но не се направи нищо съществено дори от Софийската филхармония, създадена от именития музикант през 1928г. А можеше тя да приеме неговото име, така както Букурещката носи името на Джордже Енеску. Столичната община и Министерството на културата можеха да му поставят паметник или бюст в Борисовата градина до другите велики мъже на България...

А Саша Попов беше световно признат - отначало като един от най-големите цигулари на века, а след това и като диригент. Той не само изгради българското симфонично дело, той подготви и публиката за него. Даде и път на огромен брой наши музиканти: оркестранти, солисти, диригенти, подпомагаше активно и българските композитори като много често изпълняваше за първи път техните опуси.

Чест прави на проф.Сагаев, че ни предлага този емоционален, но и подкрепен с достатъчно факти текст. Книгата “звучи” като “соната” или по-скоро като “тема с вариации”. Сложната, мащабна, щедра и изключително чувствителна личност на Саша Попов е разбрана в дълбочина. Сагаев е следвал пътя на Попов у нас отблизо, а по-късно, когато диригентът емигрира в САЩ, е поддържал с него редовна кореспонденция. И при това авторът е решил, че портретът ще бъде непълен, ако не провокира и интервюира редица музиканти от различни поколения, докоснали се до голямата личност. От което книгата, разбира се, много е спечелила. Защото едни отдават значимото на големия творец, но други отвръщат на доброто със зло. И така ни става ясно защо този светъл човек и неизтощим родолюбец, въпреки признанието и успеха в чужбина, страда извън страната ни и иска на всяка цена да се върне.

На 12 август 1976 г., след продължително изгнание, Саша Попов е “помилван” и може да се върне в България. По пътя за летището в Лос Анджелос сърцето му не издържа на голямото вълнение и той умира от инфаркт.

Българската литература

© 2000 Литературен форум