СЛОВО
 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

БРОЙ 10

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 


 

Борис Христов

Анкета

Борис ХристовВсяка отронена дума е отговор. Въпросът може и да не бъде зададен. Откакто е проговорило, човечеството всеки ден прибавя милиарди думи към безкрайното си единно изречение. Говорено е толкова много и толкова малко е казано...

Всички знаем, че тайните живеят в тишината. Неистовото човешко говорене е нашето богоборческо несъгласие. Искаме истината. Но на всички езици истината е другото име на тайната. А и тайната, и истината не разбират нашите думи. Техният майчин език е мълчанието. Само Поетът, докато нощем спи, изучава скрития му смисъл. И отворил тайната на малката троха, разказва ни свещената й притча. Да слушаме поетите, макар те винаги да са ни казвали все същото: не истината в нас, а ние в истината.

Владетел на думите и на пръсти пред смисъла, поетът няма нужда от въпроси. Той за всичко сам се е попитал. Ето:

ЗА БОГА:
Докато бях в утробата го виждах.
(Животът ни се дава, за да го изгубим.)
Ще продължа от гроба да го чувам.

ЗА СИНА:
Напразно Него влъхвите оплакваха -
разпъната бе майката,
а не синът.

ЗА ВРЕМЕТО:
Живее то накрая на живота,
като самотната жена от края на града,
която канят да оплаче мъртвия.

ЗА ВСЕЛЕНАТА:
Вдигнеш ли ръка, за да погалиш
разместваш въздуха
на цялата вселена.

ЗА ПРИРОДАТА:
Разцъфна цветето, когато го откъснах -
ликуваше, че от безброя на полето
тъкмо него бях избрал.

ЗА ЧОВЕКА:
Почуквайте по него,
но полека -
човекът все още е само яйце.

ЗА НАДЕЖДАТА:
Очаква цял живот да го повикат...
Накрая тръгна сам и неговият прах се смеси
с праха на вестоносеца по пътя.

ЗА ЛЮБОВТА:
Сред толкова души най-сетне
се срещнаха и нашите - сега
да поговорим за смъртта като за
нещо минало.

ЗА СВОБОДАТА:
Хубаво е да пропуснеш някоя мисъл,
да не я запишеш -
да отлети на свобода.

ЗА РОБСТВОТО:
Не лишавайте от радостта бъбде роб
този,
който не иска да е свободен.

ЗА ТРУДА:
Опитай за последен път, Сизифе,
но със затворени очи, за да не виждаш,
че цялото човечество те гледа.

ЗА ПОЕЗИЯТА:
Тя е плазма, а не кост -
поезията може да свързва,
но не и да носи.

ЗА СЕБЕ СИ:
Къртица съм,
къртица, която рови в себе си
и прави купчини от думи.

ЗА ИСТОРИЯТА:
Има мигове в историята на човека,
когато бинтовете не достигат
и той посяга към превръзките на мумиите.

ЗА СМЪРТТА:
Една е книгата, която ще четем
подир смъртта - написана е с черни букви
върху черен лист.

ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО:
Не ми се остава в ничия памет,
като зная как съжителства Сократ
с глупака в мен.

ЗА ПРЕХОДНОСТТА:
Свещица в джоба ми,
забравена отдавна -
с тъгата по човека, за когото е горяла.

ЗА СУЕТАТА:
О, думи на сенки, с които ни мами живота!
О, сенки на думи,
с които ни вика смъртта!

ЗА СМИСЪЛА:
Вода солена върху сладката вода,
какъв е смисълът - от векове на твоя бряг -
да пишем думи върху други думи?Не ми се остава в ничия памет,
като зная как съжителства Сократ
с глупака в мен.

ЗА ПРЕХОДНОСТТА:
Свещица в джоба ми,
забравена отдавна -
с тъгата по човека, за когото е горяла.

ЗА СУЕТАТА:
О, думи на сенки, с които ни мами живота!
О, сенки на думи,
с които ни вика смъртта!

ЗА СМИСЪЛА:
Вода солена върху сладката вода,
какъв е смисълът - от векове на твоя бряг -
да пишем думи върху други думи?

Българската литература

© Литературен форум