СЛОВО
 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

БРОЙ 10

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 


 

Генчо Стоев

Хляб и вино за бъдното

 

Генчо СтоевИма добри и лоши пролети, добри и лоши лета, добри и лоши есени. Стопаните прибират каквото и колкото им е отпуснало небето - черешите и сливите, зеленчука и тютюна, житото и гроздето... Някои от благата биват консумирани незабавно или от буркана през зимата, други се превръщат в дим, трети поддържат живота, четвърти вливат сладост и смисъл в тоя живот... Тях понякога ги съхраняват с десетилетия, скрити в мази и пещери. А когато ги извадят оттам като старо злато, те пренасят благословията на едни поколения към други. Също като добре опазената литература.

Това лято, в началото на юни, по инициатива на издателство “Слово” във Велико Търново се състоя необичайна сбирка на изтъкнати наши литературоведи от почти всички български университети. Моята особа също бе там заедно с други пишещи събратя. Учените подеха един бавен, труден, ала очевидно неотложен дебат. Двадесетият век си отиваше, вдигнал ръка за “сбогом”, неговият сезон отминаваше и бе наложително да се види каква литературна реколта ни е оставил той през противоречивата, нееднозначно оценявана своя втора половина. За първата - нещата комай бяха подредени от времето - там планините и възвишенията бяха далеч по-отчетливи от релефа на близкия пейзаж. Но за втората?

Струва ми се, че проблемът бе дефиниран от великотърновските учени колкото точно, толкова и сепващо така: новата литературна българска класика от втората половина на века. Разбира се, словото класика би могло да се замени за удобство на по-предпазливите преподаватели и издатели синонимно с литературни жалони или литературен канон. Впрочем такава подмяна за основния, същностен термин вече е в ход.

Но тъй или инак тъкмо във Велико Търново, тъкмо под покрива на изд. “Слово” бе подета трудната, най-отговорна част в работата на стопанина - да отдели зърното от плявата, да оцеди ширата от джибрите... Да скъта блага и за утре - за гладните и жадните... По една хапка поне, по една глътка, по един завет.

На добър час!

Българската литература

© Литературен форум