СЛОВО
 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

БРОЙ 10

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 


 

 

Животопис - спомени, мисли, впечатления
откъс

1934 г., 25 март

 

Христо ФотевВ Истанбул се ражда Христо Фотев. “Най-напред аз съм роден в Истанбул, на най-фантастичния провлак в света, в един град, който свързва Европа с Азия. И не само аз. И баща ми, и дядо ми... Родил съм се на 25 март - на Евангелизмос, празник не само на Гърция, в една къща на гъркини. И акушерът-лекар казал на майка ми Руска: “Мадам Ру, детето се роди с името си.” “Какво е името?” - попитала майка ми. “Ами Евангел - на Евангелизмос”. “Не ща гръцко име.” Понеже тя е бежанка, от турска Тракия, между Лозенград и Люлебургас... Как е възможно да бъда Евангел?! Тогава се появява Христо Македонеца от Охрид с жена си - той е венчал майка ми и баща ми. “Аз ще кръстя детето, аз съм ваш кръстник и съм християнин!” И ме кръстил Христо... Благодаря му за това...”

[...]

 

1961 г.

 

Излиза първата му книга “Баладично пътуване. Малки песни и балади”. “После дойде театралният бум - Вили Цанков и Леон Даниел. Пробивът на художниците - Георги Баев, Генко Генков, Виолета Масларова. Първите стихове в “Литературен фронт”, първото усещане за уязвимост... Ядрото на първата ми книга се намира в стихотворението “Бюстове” и в целия цикъл стихотворения, печатани по-рано във вестник “Литературен фронт”. Те намагнитизираха и другите стихотворения, които дойдоха в разстояние на една-две години. По това време бях в София, в кръга на моите връстници, така нареченото “априлско поколение”. Имаше и по-възрастни. Живеехме с Константин Павлов в апартамента на Радой Ралин, взет под наем от един сливенски лекар. Намираше се на улица “Славянска”, срещу сладкарница “Славянка”, в която започнахме да се събираме след упадъка на “Бамбука”. Тази сладкарница беше една академия. Ние се събирахме и говорехме, като се започне от Людмил Стоянов и Ламар и се свърши до най-младите поети - студенти. Книгата се създаде неусетно, спонтанно, тя не можеше да не бъде направена. Стихотворенията вече ги бях написал. Бях ги събрал в една папка със сини корици. Те се рецитираха по масите на “Бамбука” и в Клуба на журналистите. С особено удоволствие ги рецитираше покойният актьор Йордан Матев... Аз не можех, смущавах се, почти пелтечех. Стихосбирката композирах в кабинета на академик Тодор Боров. Бях приятел с неговия син Цветан - един от най-големите структуралисти в света според чуждото и нашето признание. Рядко съм имал по-предан и по-нежен приятел. Той участваше с една огромна деликатност, без да разбера, в композирането на “Баладично пътуване”. Спях в кабинета на Тодор Боров. Цветан ми носеше от горния етаж закуски. Тогава не пиехме кафе... Заглавието “Баладично пътуване” измисли Кръстьо Станишев.”

[...]

 

1994 г.

 

“Аполис. Поезия”. “Аполис! Агражданин - тотално низвергнат от града - защо не! Аз съм и грък, но от Мала Азия, не от славянските гърци от Атина и Солун. Аз съм Христо Фотев Константинов, дядо ми е Константин... Може би трябваше да е полис - град-държава. Въпреки че аз нямам никакъв вкус към държавите от 2500 години насам... Защото никоя държава не може да направи човека поет... Нито пък никоя система... Само съм длъжен да почитам законите й...”

 

[...]

 

“От няколко години живея в Равадиново, защото се оказа, че моят истински живот е тук - в едно малко селце с шаронски къщи, което е също като някогашните бургаски махали. В моя живот, във вашия, в живота на всеки човек има нещо случайно. Аз вярвам в това. Мога ли да бъда друг? Мога ли да коригирам живота си? Нищо не мога да коригирам в него.”

подпис

Българската литература

© Литературен форум