СЛОВО
 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

БРОЙ 10

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 


 

Иван Радев

Началото и целите...

 

проф. Иван РадевЖивотът на българина - във всеки от аспектите си - материален, учебнообразователен, художественотворчески - и днес продължава да е гробница на изключително амбициозни замисли и на добри намерения. Казвам го и се питам - но какво ще стане с нас като народ, ако в съвременната ситуация всички се откажат от илюзиите и благородните начинания, или ако всички се поддадат на конюнктурата и загърбят реалните потребности на българския културен и литературен живот?

Великотърновското издателство “Слово” в лицето на г-н Марин Крусев и г-н Георги Вишовградски съвместно с катедра “Българска литература” към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” заложи на подобна идея. С целите и началните си стъпки тя е насочена към създадената през последните 50 години родна художествена литература и е призвана да даде израз, да практицизира общо витаещата тревога и загриженост за нейната крайно незавидна съдба в наши дни. Още от есента на 1999-а започна да зрее концепция за реалната възможност създаденото да се подложи на обективна оценка, образците му да бъдат издадени и предоставени на днешния читател, издържалите “проверката” белетристични и поетически творби да претендират за включване в учебниците и христоматиите по литература.

Подготви се анкета, проведоха се редица разговори и обсъждания. По специална програма се организира двудневна среща, на която бяха поканени много от видните литературоведи от София, Пловдив, Благоевград и Шумен, няколко от активните ни съвременни белетристи.

В разговора, проведен във Велико Търново на трети-четвърти юни, участваха не само преподаватели от ВТУ (проф. Иван Радев, проф. Анчо Калоянов, доц. Виолета Русева, доц. Радослав Радев, д-р Иван Станков, д-р Елена Налбантова, д-р Тодор Моллов, д-р Петър Стефанов, гл. ас. Димитър Михайлов, гл. ас. Сава Василев), но и проф. Никола Георгиев (СУ), проф. Симеон Янев (СУ), доц. Добрин Добрев (Шумен), доц. Алберт Бенбасат (Благоевград), доц. Владимир Атанасов (СУ), Йордан Ефтимов (НБУ) и др. Гости на срещата бяха белетристът Генчо Стоев и поетът Марин Георгиев; положителното си отношение към нея изразиха, без да имат възможност да присъстват, автори като Антон Дончев, Ивайло Петров, Николай Хайтов...

Дискусията протече в няколко насоки.

Основната обхвана и проблематизира автори и творби на тези пет десетилетия с техните възможности да отговорят зряло и пълноценно на изискванията на читателя и на литературоведческото мислене, правото им да влязат в програмите на българското училище. Всеобщо бе мнението, че в последно време интересът към т. нар. съвременна литература - и като издателски проблем, и от страна на масовата читателска аудитория, а и на специалистите - не бе поставен в един нормален режим на отношение като към пълноценен дял на родната ни национална литература. Реална е опасността тя да остане съвсем непозната и чужда на едно цяло поколение - най-младото. Прибързано категоризирана като изцяло “тоталитарна” и “обслужваща”, тя бе отречена и загърбена, нейният комуникативен и социален статус в наши дни бе сведен до нулата, пренебрегнато бе творчеството на редица достойни и талантливи поети, белетристи, драматурзи, есеисти и критици.

Проф. Н. Георгиев, проф. С. Янев; В. Търново,3 юни 2000 г.Редакционният екип се ангажира със сложния въпрос за селекцията и удостояването на онези естетически факти, които трябва да влязат и уплътнят картината в основните рубрики “Поезия”, “Проза”, “Критика и есеистика”, “Драма”. Потърсено бе съгласието и на широк кръг автори или на техните наследници да предоставят правата за отпечатване на книгите. Така се очертаха авторитетните ядра от имената на Ивайло Петров, Антон Дончев, Генчо Стоев, Николай Хайтов, Васил Попов, Павел Вежинов, Емилиян Станев, Йордан Вълчев, Георги Марковски - в прозата; на Валери Петров, Блага Димитрова, Иван Динков, Христо Фотев, Борис Христов, Иван Цанев, Андрей Германов, Иван Пейчев, Петър Алипиев, Веселин Ханчев - в поезията; на Константин Илиев, Иван Радоев - в драмата; на Никола Георгиев, Илия Бешков, Цветан Стоянов - в критиката и есеистиката, където се предвижда представянето още на Тончо Жечев, Петър Увалиев, Кръстю Куюмджиев, Цветан Тодоров, Георги Марков, Юлия Кръстева и др.

Според амбициозната програма предстоят разговори за включването в “НОВА БЪЛГАРСКА БИБЛИОТЕКА” на книги от Йордан Радичков, Вера Мутафчиева, Дико Фучеджиев, Георги Алексиев, Александър Томов и Виктор Пасков; на поетите Александър Геров, Радой Ралин, Константин Павлов, Стефан Цанев, Калина Ковачева, Биньо Иванов и Николай Кънчев; на драматурзите Станислав Стратиев и Маргарит Минков.

Специално внимание заслужават както визуалният, така и съдържателният вид на библиотечната поредица като цяло, на всеки от отделните томове в “НОВА БЪЛГАРСКА БИБЛИОТЕКА”. Имам предвид художественото им оформление, решено блестящо от младия художник Петър Крусев, вложения професионализъм на неординерен литературоведчески подход, принципите на композиране, конституирането на набора от “съпътстващи текстове”. Както вече излезлите книги, така и подготвяните ни убеждават, че тук не става дума просто за “предговори” и набързо, механично скалъпени “приложения”, а за конкретно мислени решения, които синхронизират единното звучене с вътрешно разнообразие на въвеждащите и финализиращите интерпретативни гледни точки, на написаните за творбите аналитични и информативни страници - аналог на авторовото своеобразие, на авторовата естетическа позиция и стилистика. В повечето от случаите самите поети и белетристи, техните близки, се оказват активни съучастници в подготовката на изданията.

В този си вид - с така очертаните си мащабни цели, с така поставеното от вече излезлите книги начало - “НОВА БЪЛГАРСКА БИБЛИОТЕКА” не е просто корпус от случайно попаднали в полезрението на издателите и съставителите “опуси” на съвременната ни литература.

С пълно съзнание за трудностите екипът около издателство “СЛОВО” поема риска и застава с лице, обърнато към целокупната ни художествена литература от последните петдесет години, за да извади на показ онова, което онагледява и защитава нейната същност и значимост.

Българската литература

© Литературен форум