СЛОВО
 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

БРОЙ 10

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 


 

 

Анкета с бащата на Васил Попов
откъс

Васил ПоповВъпрос: Какво знаете за рода на Васил Попов по бащина и майчина линия?

Отговор: Корените на рода по бащина линия са преселници от Еленския балкан - през 18. век. Нашият прадядо - поп Антон, е роден в Миндя в началото на миналия век - към 1820 г. Завършил е Киевската семинария и става свещеник в селото, а същевременно и учител, като основава първото килийно училище в черковния двор. Той е ограмотявал възрастните хора, а за малките - от 7 до 11-годишна възраст е имало отделни отделения. Бил е строг човек и като учител, и като свещеник особено. По време на литургия в църквата той е изгонвал мърморковците - мъже или жени. По характер до известна степен Васил приличаше на него.

Той е имал трима сина - Цаню, Васил и Кръстю, двамата от които били свещеници. Цаню, прадядото на Васил, е роден в 1842 г., като е имал 6 сина и една дъщеря. Кръстю - най-големият - е роден през 1865 г., Петър (свещеник) е роден 1868 г., Никола - 1872 г., Васил (моят баща) - 1876 г., Кръстина - 1878 г., Тодор - 1880 г., и Михаил - 1883 г.

Кръстю, най-големият, от ранна възраст заминава като градинар в Русия, гр. Макеевка, бивша Екатиринославска губерния, а сега - Украинска ССР. Там той се оженил за рускиня и създава семейство, което се разраства и досега. Около себе си привлича на работа в различни години и братята Никола, Васил (моя баща), Тодор и Михаил. Петър завършва първата Петропавловска семинария в гр. Лясковец и става свещеник в с. Миндя.

Баща ми Васил Ц. Попов от млади години по различно време и години емигрира като градинар при чичо ми Кръстю в Макеевка. През Балканската война 1912 г. си идва и участва във войната. През Европейската война 1914-1915 г. той не си идва, въпреки нареждането на царската власт да се приберат и вземат участие във войната, и според тогавашните закони се счита за родоотстъпник. В Русия остава от 1913 до 1919 г. В 1915 г. той участва в голям работнически митинг, организиран от минните работници от Юзовските заводи и шахти (в Донбаска област). При потушаването на митинга много от работниците биват арестувани, в което число попада и баща ми, като биват заточени в Сибир, в Омска област и Иркутск до 1917 г. През Февруарската революция не са освободени, но след Октомврийската революция - с декрет от Ленин - биват освободени и амнистирани всички заточеници. И той отново е в Макеевка. Обаче в България не може да се прибере, тъй като още е на власт буржоазното правителство, и чак през 1919 г., когато бива свалено това правителство, със закон за амнистия се прибира в България.

Майка ми Мария (баба на Васил). Родителите й са също преселници от Еленския балкан - от махалата Мъжлеци.

Въпрос: Какво си спомняте за детските години на Васил?

Отговор: Васил като дете дружеше най-много с брат си Николай, роден в 1928 г., а Васил - 1930 г. В игрите и в детските си занимания бяха неразделни братя и другари. Още преди да постъпят в училище и двамата братя, с помощта на майката, без да знаят още да пишат и четат, научаваха и декламираха по няколко стихотворения, особено Вазов. Васил обичаше още като дете да се изявява. Той обичаше не само в дома да преразказва някои приказки и декламации, научени от нас, но и пред другарчетата си в квартала, където ги печелеше и непрекъснато го търсеха.

Въпрос: Докога Васил е учил в село Миндя?

Отговор: Васил учи в отделенията, но по-късно - гимназия и прогимназия в София. По време на евакуацията обаче и при първата и втората бомбардировка над София жилището ни беше засегнато и две години децата бяха на село. По това време Васил и брат му Николай ги записахме временно да учат в гр. Елена. След 9.IХ.1944 година, когато възстановихме съборените стени и другите разрушения на жилището, дойдоха в София и продължиха образованието си.

На Девети септември 1944 г. Васил посрещна в Миндя камиона с партизаните, които идваха от с. Капиново. И на площада пред стария паметник, още едва на 14 години, той пред събралите се селяни държа прочувствено слово (реч).

Въпрос: Кога, след напускането на Миндя, Васил се е връщал в селото?

Отговор: Може подчертано да се каже, че нашите деца, тримата синове, не минаваше година и най-вече през лятната училищна ваканция, те да не бъдат на село. Там те израснаха и там те запомниха детските и юношеските си години. Ако някой ги попита - от къде са родени, те с гордост биха отговорили - от село Миндя, Великотърновско.

Там те израснаха и там научиха какво е селски труд и живот. Те обичаха с радост да работят и да помагат на дядо си, който имаше волове, крава и кон. И особено с коня те се увличаха и всичко по селото си вършеха. Много снимки съм им направил от детския и юношеския им живот на село.

(Анкетата е проведена от проф. Ив. Радев)

Българската литература

© Литературен форум