АТЕЛИЕ ТОНИ ТОДОРОВ Лидия Влахова Красивогрозно В третата самостоятелна живописна изложба на Тони Тодоров, в галерията на СУ “Св. Климент Охридски”, възприятията ни се съсредоточават върху едни колкото фантастични в своята причудлива образност светове, толкова и към творчеството на автор, който търси израз на своите болезнени видения за философията на живота. В картините му - сложна сплав от символи и алегории, в които митологичното начало получава парадоксална интерпретация за съдбата на човека и света - можем да доловим нещо от кошмарните нощни видения на Фр. Гоя, от сюрреалистичния образен свят на С. Дали, от гротесковата кавалкада от човешки образи на Й. Бош, преосмислени и уплътнени от чувствителната художническа природа на автора. Творбите на художника ни настройват да се опитаме да преодолеем тънката граница между реалното и въображаемото, да се абстрахираме от съпровождащия ни визуален порядък на нещата чрез иронично-интелектуалната игра. Като в някакъв заклинателен ритуал в композициите на Т. Тодоров съжителстват човешки образи, отчуждени пустинни пространства, антропоморфни фигури и флорални елементи, усукани и завихрени в причудливи ракурси и светлинни отражения. Болезненото, изкривеното и грозното, съпътстващи човешката ни природа, полюсите между духовното и еротичното начало, тленността на материята и брутално биологичното като сложен екзистенциален възел от художествени внушения атакуват сетивата ни. Те ни правят съпричастни към духа на един художник - остро рефлективен към нарушеното равновесие между позитива и негатива в огледалния образ на човешкото съществование, на духа и материята между живота и смъртта. Мистичността на образите, извънвремието на човешките състояния, символичният език на изобразителните детайли са своеобразна визуална мотивировка на “вътрешното противоречие” у човека и са основен смислов ключ в творчеството на Тони Тодоров.
(В хартиеното издание на вестника има публикувани повече произведения на Тони Тодоров!) |
![]() |
© 2000 Литературен форум |