Литературен форум  

Брой 11 (434), 07.11. - 13.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Българският Великден Когато ехото не заглъхва

Защо ни трябват нови ценности

Продължение от брой 10

На 26 април 2000 г . в рамките на срещата “Българският Великден” бе проведен разговор на министър-председателя Иван Костов, вицепремиера П.Жотев и външния министър Н.Михайлова с българи, живеещи в чужбина. Поради важността на поставените от аудиторията въпроси и техните отговори вестник “Литературен форум” публикува пълната стенограма на разговора.

Петър Жотев: (...) В актуализираната програма това е записано като безспорен приоритет. Независимо че приватизационният ресурс е понамалял и до края на тази година, общо взето, ще поприключи приватизацията, ясната задача на правителството е да търсим стратегически инвеститори. Това на фона на, общо взето, не повече от 2,5 милиарда долара чуждестранни инвестиции у нас от 1992 до 1999 г. е много важно тъй както и преди малко стана въпрос, че за да се генерира растеж, трябва да дойдат пари в България. Ние можем да кажем, че обещаваме, че гарантираме прозрачност на процеса на приватизация. Мисля, че в последните няколко месеца сме дали доказателства за това и целият този период в рамките на мандата на това правителство ще бъде доказателство, че стратегическите инвеститори ще намерят тук правила, които са прозрачни и честни за всички. Преди около два месеца същото нещо казах пред Асоциацията на чуждестранните инвеститори у нас БИВЪЛ, бях посрещнат с ръкопляскания. Оттогава не съм имал случай, в който чуждестранен инвеститор да е дошъл с оплакване за това, че се извършват някакви далавери. Разбира се, приватизацията е един сложен процес и когато тя се провежда бързо, е възможно от време на време да има и проблеми. Повечето от членовете на правителството в своите посещения в чужбина - лично и в сътрудничество с Търговско-промишлената палата и Българската стопанска камара - продължаваме да търсим стратегическите инвеститори в реалния и във финансовия сектор. Търсим такива предприятия, такива инвеститори, които имат финансовите възможности и с името и с капацитета, с който разполагат, ще вдигнат постепенно икономиката на страната ни.

 

Иван Костов: Аз ще добавя само една кратка рецепта, която следва правителството, която е европейската рецепта - първо, това е създаване на правни условия, като тези в Европа, чрез адаптиране и хармонизиране на законодателството, второ - поддържане на икономическа, политическа и финансова стабилност. На най-висок пиедестал се поставя тази задача, тъй като точно това е, което привлича чуждестранните инвеститори. И накрая - положителна икономическа динамика, икономически растеж в българската икономика.

 

- Кристиян Русев - магистър по право. Специализирал съм международно право в Хага - Международна академия. Възнамерявам да остана в България, ако не се разочаровам. Бих бил признателен на господин премиера да коментира едно мое конкретно предложение, тъй като надеждата- моя и на колегите тук, вярвам - е за конкретни резултати от тази среща. Всъщност присъединяването на България към Европейския съюз е присъединяването на България към едно общо, унифициращо се правно, икономическо и преди всичко етично пространство. Нека подчертаем: етично пространство, в което важат етични правила, приети и регламентирани в първичното право на Европейския съюз. Говорим за учредителните договори. Един от тези принципи, които са ръководни, които са фундаментални за Европейския съюз и от значение за кандидатурата на България за членство, е принципът за лоялност и сътрудничество. В чл.5 на договора от Маастрихт се изисква всички държави членки да оказват подобно сътрудничество, и то лоялно. Въпросът ми е: тъй като вашата роля безспорно би била особено важна за създаването на тази група, бихте ли инициирали създаване на работна, да речем експертна, група, която да подготви български меморандум или национална стратегия (формата няма значение, важно е съдържанието), т.е. документ за лоялното сътрудничество в Европейския съюз. Аз самият бих се включил със скромната си помощ в подобна група. Това е напълно реално, то би могло да бъде един синтез от правила и намерения. Вторият ми възможно най-кратък въпрос към г-жа Михайлова: България, приемайки правото на Европейския съюз (което често се повтаря като магическо заклинание), включва ли в своите намерения и хармонизиране в областта на гарантирането на равни възможности и равнопоставеност на всички, независимо от половата им принадлежност, т.е. равнопоставеност на мъже и жени. Без драматизъм, разбира се, България ратифицира достатъчно солиден брой международни договори. Имаме и конституционна основа на това равноправие, но би могло да се изработи нещо като институционно тяло, от типа на държавна агенция или комисия за равнопоставеност на жените и мъжете - има аналози в Западна Европа. Тук също бих помогнал при воля от ваша страна. Виждате ли реално изготвяне на нещо подобно?

 

Иван Костов: Това са много конкретни предложения. Аз искам само да кажа, че ние имаме национална стратегия за приобщаване към Европейския съюз. Тя третира преди всичко правната страна на въпросите на икономическата и другата политика, която ние трябва да водим, за да постигнем определени задачи. Въпросът, който поставяте, на мен ми звучи интересно, той е важен. За мен лоялността и сътрудничеството са въпроси за това дали българското общество е съгласно да уважи интересите и на другите държави тогава, когато трябва да подчини своя интерес на общите, т.е. дали българското общество е лоялно, да речем, по отношение на изискванията за ядрена безопасност - въпрос, който нашумя в българското общество; дали ние наистина сътрудничим откровено и открито за решаването на проблеми, от които се вълнува европейското обществено мнение, и обратно. Тази тема за мен е не само морална. Тя е основна политическа тема и аз считам, че вашето предложение трябва да бъде прието и уважено.

 

Надежда Михайлова: Аз също намирам идеята за много интересна. Още повече като жена, която на 35 години стана министър на външните работи. Много бих искала да помогна в страната да се утвърди този модел за равнопоставеност между различните полове и с удоволствие бих изслушала вашите идеи. Още повече ако говорим за цивилизационност и за въпитание на обществото в европейските принципи. Един от основните принципи е толерантността към различията - една толерантност, която за съжаление на Балканите е все още трудно постижима, но за която трябва да работим - именно ние, хората, които осъзнаваме необходимостта от приобщаване към европейския манталитет, към европейския начин на решаване на въпросите.

 

- Борислав Иванов - абсолвент по право в Икономическия университет във Виена, в момента асистент в Института за изследване на икономическото право за Централна и Източна Европа, отговарящ за отдела за България. Ще бъда съвсем кратък, за да свършим работа. Бих желал също кратък отговор. Вълнува ме въпросът за комуникацията между участниците в инициативата и правителството: възможно ли е до утре, преди официалното закриване на срещата да бъде назовано името на един млад и квалифициран човек от Министерски съвет, към когото да бъдат отправени по електронната поща нашите конкретни предложения и идеи.

 

Иван Костов: Да. Юлиана Николова. Тя е шеф на Дирекция “Европейска интеграция”и ще се види с вас в оставащите ни срещи, за да уточни точно това.

- Николай Качаров се казвам и съм енергетик по професия. Живея в Западна Европа от 14 години. Първо искам да изразя своята защита на българите, живеещи, учили и останали в чужбина. В уводните слова тук забелязах едно мнение - че е много трудно решението да се върне човек в България. Много е трудно и да остане в чужбина. Скъпи сънародници, това не е леко решение. По две причини: първо, защото там сме чужди като граждани и като специалисти; второ, защото въпреки всичко оставаме с една огромна болка за това, че сме далеко от родината. И друго нещо, което аз искам да подчертая. От 14 години аз ставам и лягам с мисълта за България, и преди всичко с болката за България. И ако досега не е имало такава сбирка, все пак бъдете убедени, че и досега сме работили за България. Обаче се получава следния парадокс. Благодаря, г-н Костов, че споменахте думата корупция. Това ми дава възможност да задам един конкретен въпрос. За мен корупцията не е основното зло. Основното зло е структурата, която позволява тази корупция да се развива. Повечето от хората, които живеят в чужбина и работят там, с малки изключения, не са функционери, а работят в индустриални и търговски фирми. Тези търговски дружества защитават определени интереси, които преди всичко са финансови. За да дойдат да инвестират в България, те трябва да имат интерес. Ние, като техни служители, трябва да защитаваме техните интереси, но и тези на България. Получава се отчасти т. нар. конфликт на интереси. Този конфликт на интереси може да бъде единствено плодотворен, когато и двете страни спечелят. Аз задавам следния въпрос на г-н Костов: Кога в българското управленско тяло ще има достатъчна прозрачност? Кога ще се избегнат в едно решение минаването през петнадесет коридора, с петнадесет затворени вратички, които, естествено, трябва да се отворят по някакъв начин и които потенциално създават възможност за разцъфване на корупцията? Кога един западен инвеститор, който е сериозен, който гледа 15 години напред, би могъл да извади България от сегашното икономическо трудно състояние? Кога той ще знае какъв е коефициентът на полезно действие на една започваща в България операция, а не да чака с години да се реши един прост въпрос.

 

Иван Костов: Веднага отговарям, като припомням това, което казах досега. Тогава, когато българското право, българските норми, българските институции станат адекватни, отговарящи на европейските стандарти. И сега добавям в отговор на Вашия въпрос - когато успешно завършим административната реформа, тогава, когато внедрим напълно съвременната комуникация, когато започнем да следим всяка молба, всяко искане,всяко желание за регистрация, всеки лиценз; тогава, когато създадем мощен, вътрешноведомствен контрол, тогава ще създадем - а ние вече сме на привършване - всички тези строги и беззупречни правила, които трябва да спазва администрацията, когато влиза в отношение с гражданите и фирмите.

Следва

Българската литература

© 2000 Литературен форум