Литературен форум  

Брой 11 (434), 07.11. - 13.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Kaто изложба на голям фотограф

Райна Сотирова. Хайку. Ре-дактор Пламен Дойнов. С., 2000  (...) Първото ми докосване до тристишията на Райна Сотирова възприех като съприкосновение със запомнящата се изложба на голям фотограф-художник. Панаирджийските снимкаджии щракат, накъдето им падне, а артистът дълго се премерва - сякаш с пушка с оптически мерник, докато набележи точно в центъра целта си. Най често уловеният миг по нищо не се различава от линейно допиращите се до него, но в самото му залавяне в обектива вече се съдържа магия. (...) Българската поетеса търпеливо гради своя разноцветен пъзел; тя се е отказала от казармения ред на сричките, дори от съблазънта на ефектната дзен-имитация се е лишила, за да следва своята интуиция, нашепващата й незабелязани от друг духовни измерения на сезоните, състоянията, нещата от живота.

 

Георги Цанков
(из предговора)

Райна Сотирова

Хайку

Мирис на препечен хляб
Чаши с мляко
Мама край печката

Тополи пожълтели -
запалени свещи
над празния дом

Обичам другото
което е хубаво
И не е същото

Вечерна мъгла
Мъждукат
бледи светлини

Задушница
Черни кърпи се разминават
Раздават жито

Нажежен до бяло
над житните нивя
люлее се летния ден

Трепери сянката
на старата топола
Сънува брадва

Пъстроцветна дъга
обви морето -
върху дъгата - чайка

Полудя света
да спасява нещата
от самите себе си

Скалата рони
едри каменни сълзи
Бавно се смалява

Шумна кръчма
Седи на прага
посърнало дете

Гарванът ме погледна
с едното око
и гракна: “Сегаа! Сегаа!

Брезата си е бреза
Камилата - също
Разделени - ние сме едно

Центърът на вселената?
Това е врабчето
на моя прозорец

Българската литература

© 2000 Литературен форум