Литературен форум  

Брой 11 (434), 07.11. - 13.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ИЗЛОЖБА

Картината като приключение

 

Това лято ловешкият художник Кирил Колев - завършил миналата година Националната художествена академия в София - се завърна от Финландия, където по стипендия на ЮНЕСКО, спечелена чрез конкурс, прекара няколко месеца в Хелзинки. Там имаше възможност да рисува в ателие на бившата Cable Factory. Огромната сграда на кабелната фабрика е приютила две телевизионни студиа, две радиа, два музея, училища за балет и театър, ателиета за художници, клубове за фитнес и карате. Извън програмата на спечеления конкурс Кирил Колев беше поканен да направи самостоятелна изложба - живопис в галерията на Cable Factory, една от най-представителните в Хелзинки.

Тук публикуваме словото му при откриване на изложбата.

 

Кирил Колев. Водопада голо падаУважаеми дами и господа!

Първите ми думи са на благодарност към моите домакини HIAR, които направиха възможна сегашната среща на всички вас с моите картини.

От петгодишен рисувам. С рисуването създавам неща, които липсват в живота. Приемам моите картини като едни изобретения, механизми за игра и удоволствие. Затова рисувам всякакви истории. Едни са страшни, драматични, а други - спокойни, пасторални.

Винаги съм се стремял да изучавам собствените си усещания и представи и да ги осъществявам на платното. Отделям изключително внимание на идеите, а също и на самото изпълнение. Не мога да създам нещо, чиято идея не е интересна и не би ме забавлявала по време на работа. Така изображението става сложно и аз изчерпвам до голяма степен своята идея. Дори в най-обикновените неща намирам интересни хрумвания. Сега като виждам старите си картини, откривам в тях поводи за нови пластически решения. Но това не значи, че те ще станат по-добри. Те просто ще бъдат по-различни. Много ги обичам някои от старите си приключения в картини и трудно се разделям с тях, трудно ги продавам, трудно ги забравям. Виждам, че новите ми работи не са кой знае колко по-добри от старите. Смятам, че човек не може да стане по-добър художник, отколкото се е родил. Но той трябва да търси начини за усъвършенстване на своите зрителни и художествени умения, за да подобри своите картинни приключения.

Винаги съм възприемал изобразения свят като реалност, като действителност. Картината е реалност на моя мозък. Тя е негова снимка. Изпитвам удоволствие непрекъснато да снимам моя мозък. Приятно ще ми бъде да изпитват същото удоволствие и другите, които гледат моите работи.

Аз трябва по-добре да изуча себе си, за да се харесам и на останалите хора. Художникът, от една страна, събира и усвоява информация, за да развие себе си, а от друга, изобразява този обогатен свой свят, за да го видят и му се насладят другите.

Художникът е нещо много тайнствено. Никой не може да каже точно как от жизнения материал той прави своята картина. Аз измислям моите работи дори тогава, когато гледам чужди картини. Един крак, една ръка, един кичур коса са повод за моето въображение да тръгне и да измисли свое приключение върху платното. Дано и за всички вас, които уважихте моята изложба, картините ми станат приключения, които да ви донесат удоволствие!

Кирил Колев

Българската литература

© 2000 Литературен форум