Литературен форум  

Брой 11 (434), 07.11. - 13.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Лукаш Голембевски

Лем е разочарован

В представителството на “Wydawnictwo Literackie”* сесъстоя среща на читатели със Станислав Лем. Повод бешеиздаването на книгата “Светът на ръба на пропастта” -цикъл разговори на писателя с Томаш Фиалковски.

Това е осемнадесетото заглавие в галерията от книги на Лем и посветените на него, издадени в продължение на последните две години от “Wydawnictwo Literackie”. Скоро тяхната продажба ще достигне 100 хил. екземпляра.

В “Светът на края на пропастта” Лем представя шестнадесет дълги интервюта, в които не само споделя мнение за положението в съвременна Полша и света, но също така си спомня и за своя живот. Роден в Лвов, авторът на “Кибериада” живее повече от 50 години в Краков, но - както казва - се чувства в този град “като в приют”. “Лвов е моята родина” - твърди той, спомняйки си детството, а по-късно годините на окупацията. Много личните автобиографични фрагменти са преплетени със забележки, отнасящи се до бъдещето на Космоса, научните открития, обществената и политическата ситуация, демографските тенденции. Лем е голям ерудит и обича да прескача от тема на тема. За читателя това четиво е интелектуално приключение.

Но от разговорите, които засягат съвремието, лъха разочарование.

- Не виждам лъчезарен път пред човечеството - казва авторът на “Китайската стая”**. - Страхувам се, че сме застанали на въртяща се с главоломна скорост плоча и е много лесно да се сринем в пропастта. Политическите събития изобщо не могат да се предвидят, кратковременните прогнози изгубиха смисъла си. Когато съм в лошо разположение на духа, вземам книгите на футуролозите отпреди 40 години и избухвам в спазматичен смях.

Лем оценява критично полската демокрация. “Искахме Полша да бъде свободна, но не искахме да е такава” - казва с горчивина той. С големи опасения писателят споделя мисли за бъдещето на цивилизацията, за опасностите, свързани с роботизацията и генетичните опити. Тъжно звучат ироничните думи, с които завършва книгата: “Водородните резерви на Слънцето ще изгорят до последно едва след три-четири милиарда години, така че имаме още малко време за предприемане на най-различни авантюри”.

в. “Rzeczpospolita”
Превод от полски: Павел Б. Николов


* Полско литературно издателство в Краков. - Бел. прев.

** Сборник есета на Станислав Лем. - Бел. прев.

Българската литература

© 2000 Литературен форум