Литературен форум  

Брой 11 (434), 07.11. - 13.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЛОРА ШУМКОВА ПРЕДСТАВЯ

Соня Николова

Соня Николова. Пастирът и левантинкитеСто пъти съм казвала и пак ще кажа - не разбирам много от поезия. Обаче държа да ви представя тази стихосбирка и нейната авторка. Може би заради умелото боравене с различните езикови регистри (както биха казали тежките критици), т. е. заради уместното съжителство на думи като “ручат” и “сленг” в една строфа (както бих казала аз).

Ще ви представя “Пастирът и левантинките” (Свободно поетическо общество, 2000) точно с тези едно-две стихотворения, защото не са типични и защото не са публикувани другаде. Самите “Левантинки” са ви до болка познати, ако се интересувате от “млада българска поезия”, а ако не - прави сте за себе си, не ви трябва. Книгата е издадена с конкурс на Сдружение “Свободно поетическо общество” и е финансирана от Центъра за изкуства “Сорос” - София, ама това го пише на корицата. Онова, което паратекстът (издателското каре) няма да ви каже, е името на редактора - Йордан Ефтимов.

Може да се каже, че със Соня се опознахме покрай тази стихосбирка, макар да се познаваме от по- преди. Тя е от Костинброд и учи “Българска филология” в Софийския университет, но преди това е завършила Библиотекарския институт и е работила в НБУ. Публикувала е в периодиката и в Интернет. Козирог, естествено.

Арми ъв лавърс

1.

Не смеех да го погледна
навътре. предлагам сладкиши
на всеки кръгъл час променям
местата на бенките си. пукнатините
в периферията на този филм сме.
тънка червена линия избърсвам
с гъбата поела оцета
жлъчката на света. без граници.


2.

от поднебесните порти струи
светлината прониква над книгите
в гълъбарника но там четат отличниците
винаги има свободни места. не за
мене.


4.

името му увисна посред
учебниците и куклите на майка ми
у нас всички са султанки
в сърцата си съмненията гонят
а той е домакинският ми идол
бравата към оня свят и
свраката в просеката сред глога.



Armi ev lavers 2

преситените косове заспиват
и не пеят. в лой обгърнати
са мъничките сладкопойни сърчица
и меките треви гнездата населяват
яребиците в очакване на следващия
лов изпълват таблите на селските
легла до следващия път.

Из "Пастирът и левантинките"

Българската литература

© 2000 Литературен форум