Литературен форум  

Брой 11 (434), 07.11. - 13.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Лора Шумкова

Поезията по пантофи, с питие в ръка

 

Влакът на 28 октомври в 9.25 ч. се оказа съвсем филологически, защото:

а) закъсня с 15 минути;

б) във вагон-ресторанта няколко поетеси обясняваха на един японец, който не приличаше много на японец, как се чете поезия;

в) в последния му вагон (върху другите нямам наблюдения) един дядо четеше “Култура”, две лели си говореха за преводи от старогръцки и кражба на интелектуална собственост, а Соня и Иван спореха за чалгата и високата и ниската литература;

г) в нашето купе двама симпатични старозагорски поети на преклонна възраст разкритикуваха съвременното писане и ни изрецитираха едно стихотворение с много ручейчета, тревички и римички.

Така стигнахме до Стара Загора, която си беше същата като миналата година. И хората бяха, общо взето, същите, с изключение на две трети от журито, така че се почувствахме като на семейно събиране по случай Деня на благодраността както го описват американските писатели. Церемониалната част на конкурса също спази традицията - студена, тържествена, карамфилена, грамотосана и скована, този път озарена от дъщерята на Веселин Ханчев Елка (онова русокосо и синеоко момиченце от стихотворението) и “Десетте лица на щастието” - книга с негови непубликувани творби. Купонджийската част се състоеше от ядене, пиене и представянето на стихосбирките на Галина Николова и Соня Николова в съпровод (вълшебен!) на носителя на втора награда Иван Христов и японеца, за който вече стана дума. За дискотеката са писали други, пък и всички дискотеки са еднакви, но там с Георги Господинов, Мариела Киселкова и Анна Кошничарова пихме водка-фис и играхме на една популярна игра, от която ето какво се получи:

От водката разля се капка
И падна върху моята тетрадка.
Май винаги ще гоня водопади
За да угаснат в старите тетрадки
            уморителните клади.
Душата в звуците не различавам —
Днес да се пише за душа на подобава.
Сега е времето на изрусени, ежедневни стихове
Които всеки млад поет ще пише
            и ще преглъща с чаша тикове.
Въздъхвам и си казвам: Да пием за фаталните неща
Не ща! Не ща! Не ща!

Колкото до участниците - май нямаше никой с готова стихосбирка, пък и, както вече казах, почти всички се познавахме, така че липсваха обичайните ревности, нерви и превземки. Наградените са: Иван Симеонов (I място), Иван Христов (II място), Ваня Керекова и Петя Иванова (III място). Отличените са 14 броя. Понеже ми е дошло до гуша да повтарям Жоро Господинов, реших да ви представя конкурса не чрез стихотворения на наградените, а чрез лични впечатления на очевидци. Лауреатите от предишшни години и сегашните наградени се оказаха много заети хора, затова на тази страница ще прочетете впечатленията на две (с мен - три) отличени поетеси. Дано да ги четете толкова уютно, колкото ние ги преживявахме.

Българската литература

© 2000 Литературен форум