Литературен форум  

Брой 11 (434), 07.11. - 13.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

РЕДОВЕ

 

ИВАН ВАЗОВ И ЗАХАРИ СТОЯНОВ

ОБЩО И РАЗЛИЧНО

Всичките български вестници се надпреварят да известят, че млади наши съотечественици, които са следвали науките си в Европа, следват да пристигнат. Добре дошли на всички и от наша страна. Желаем им без разлика, добър гечемек, да си поотпочинят, да ни научат нас, тукашните, на онова светло и прогресивно, което ние не знаем, а те са видели и изпитали, да станат апостоли на новите идеи и начала, които проповядва XIX-й век, които разпространяват здравата и положителната наука, които се стремят да избавят угнетеното и притиснатото.

Но! Чакай да видим, какво казва то. То ни гърми на ушите с факти, минало, доказателства и събития, че младите новодошли досега от Европа са ходили да практикуват чорбаджилъка с всичките му заврънгачки и пискюлчета. Били те в демократическа Швейцария, в конституционна Англия, в републиканска Франция или измежду угнетените руски студенти, щом стъпят в границите на своето отечество, събличат от себе си, като риза, всяко идеално и абстрактно. Има мнозина измежду тях, които са осъмвали над Карло Марксовий “Капитал”, които знаят на пръсти Ласаля, които са влезвали в бюрото на бая Рошфора, които са се кланяли на Луи Блана и пр. Съществуват и такива, които са били съзаклятници в обществата на социалистите, но всичко това е било до време.

Част от вестниците, в които З. Стоянов е сътрудничил или редактирал от 1883 до 1885 г.Ония, които са чели Маркса и Дарвина в странство, в България пишат брошури за православието, издават шпионски вестници, сеят на четири страни мракобесие. На колко души от тия наши млади учени можем да покажем с пръст, че те изповядват такива и такива начала, че те сеят прогрес и съвременни идеи, че те издигат своето знаме над простите смъртни? Имахме възстания, имахме преврати и пр., колко души минаха в лагера на свободниците, колко от тях загинаха и пострадаха? “Борба” не може да отговори на тия въпроси подробно, защото на врата й лежат други работи. Ние знаем плача на тия цилиндраши, разбираме кое ги прави да бъдат чемшири, и лятно и зимно време зелени, а на нищо да не миришат, но трябва да се почака малко. Тях ги е привлякло в Европа: салоните, дачиите, партикулярните купета и пр. А за да притежават и те тези аристократически принадлежности, то трябва да минат на всякакво безобразие. Даскали, даскали да ги видим ние тях по селата, да им ритат цилиндрите по хорото, да пият от една чаша със селския кехая, да четат Крали Марко на селския боклук. Тогава ще станат те истинно учени хора, тогава ще имаме от тях полза! А догдето има вакантни места в министерствата и пр., то тяхна милост ще си бъдат държавници. Хеле пак, Роберт Колеж! Повече гладни години, по-малко Роберт колежки възпитаници.

Захарий Стоянов В. “Борба”, бр. 13, 21 август 1885 г.

Българската литература

© 2000 Литературен форум