Литературен форум  

Брой 11 (434), 07.11. - 13.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Вътьо Раковски

 

Вътьо РаковскиДругото в нас

Все се стремим
към другото нещо.
Към онова другаде,
където ни няма.
Към другата страна,
която е чужда.
Към другата жена,
която е чужда.
Към другата страна
на въпроса. На проблема.
На медала.
Към другия в нас.

А все си оставаме същите.



И птиците се учат от небето

Валяха дълги дъждове.
Неизвалими облаци тежаха
над земята.
Когато
и последният от тях се изваля,
в едно дърво - зелен натегнал облак -
кацна птица.
Видяла може би
как Бог отърсва облаци,
прехвърчайки от клон на клон,
отърсваше и тя
от всеки клон по малък дъжд,
показвайки ни как бе валял
дъждът на Бога.
Така децата често имитират
това, което възрастните правят.



Преоблечен спомен

Преоблякох
един премръзнал спомен
в стихотворение.
Дали го стоплих?
Във всеки случай
не върнах онова,
което беше,
макар че му облякох
нов костюм.



Две малки звездички сред облаци

На една нощ от душата ми,
на един дъх от теб
има едно човечество,
в чието небе със тебе сме
две малки звездички
над белите облаци.
Погледни долу! Погледни
долу! Всички влюбени
гледат към нас и ни завиждат,
че ходим по облаци и по небе.



Излъжете ме

Любовта идва винаги заедно
със своите малки предателства.
Зад нейната тиха отдаденост
стои винаги и още нещо.
В най-добрия случай поне
едно мило женско кокетство.
Вие, жени, които съм любил
със страдаща вярност и ревност
в своя измъчен и дълъг живот,
излъжете ме пак, че не е вярно,
за да си тръгна привидно спокоен
от вашия двойствен неясен свят.



Ще те накажа със отсъствие

Ще бъда дълго някъде съвсем далече,
където твоят вик не ще ме стига.
Ще те накарам да ти липсвам много
и да ми пишеш без адрес и код,
без пощенска кутия, без до поискване.
Да разговаряш с мене ти на глас,
да ме сънуваш аз ще те накажа
(сънувай ме, сънувай ме, сънувай!),
да произнасяш мойто име винаги
когато спиш със друг ще те орисам,
да викаш, да крещиш, да ме тъгуваш.
О, в миг такъв, внезапен и нечакан
ще те накажа строго със завръщане.



Плачът на мама

Мама ми се обади по телефона от оня свят
да ме попита добре ли съм и как живея.
Разбира се, мамо - отвърнах. - Добре съм.
И мама заплака. И плака горчиво и дълго мама,
като разбра, че за пръв път бях я излъгал.

Българската литература

© 2000 Литературен форум