СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Юри Стайков

Самота

Тя седеше на перваза, окъпана в ранното слънце. Аз отворих оче. Залютя и го затворих пак.

- Ставай - чух я да казва.

- Дай ми цигара и тогава - измрънках.

- Няма. Иди се измий, а после ще видим.

Изпъшках, ставайки.

- Красива си!

Тя се усмихна леко и ми хвърли кърпата.

Наистина е красива. Цялата в черно, боса и с провиснали ръкави, леко навити, колкото да се виждат пръстите й. Грациозна като котка, дремеща на прозореца. Лицето й, без капка грим, изглежда по-свежо от което и да е друго лице на земята.

- Красива си! - повторих и тръгнах към банята. Когато се върнах, тя беше още там. И всеки път, когато отнякъде се връщам, тя е там. Седи на перваза окъпана в ранното слънце.

Това е то, влюбен съм в изрезка от списание.

Защо не!

Еди-кой се обърна и я загледа. Тя спря. Погледна обувките му и се загуби в тълпата. Някой кихна, а той тръгна след нея. Блъскаше другите и вече почти тичаше. Видя я. Зави. Зави и той. Ето лакътя й. Някой спря, той също. Тя се завъртя и влезе в магазина. Той гледаше кафенето отсреща. Който трябваше седна.

- Две кокоши деца на очи, ако обичате.

- Това е кафене - момичето погледна обувките му, - бе!

- Тогава искам добре изпечено кафе в две чашки.

Тя не излизаше от магазина. Той пи от едното кафе, а другото изля на земята.

- На ти парите - той щракна с пръсти, - ма!

Еди-кой си излезе от магазина и тръгна нанякъде. Той се спъна и завика. Тя не се обърна, но спря. Всички спряха. Той протегна към нея химикалка.

- Кой сте вие?

Той се опита да каже.

- Какво е това? Помощ! А-а-а-а! Ще извикам полиция. - И започна да вика полицията.

- Това е микрофон, а аз съм просто човек, изгубил своя кон. Той говореше тихо.

- Какво искате от мен? - Тя викаше: - Полиция, полиция!

- Искам интервю.

- ?!... - Тя спря да вика. - Защо?

- Защото се разхождате гола, само по колан, в центъра на София.

Дойде полицията. Тя се изчерви, полицаят също и попита оня с коня.

- Къде са ти обувките?

- В кафето, ей там.

- Добре. - Полицаят ги глоби и си тръгна.

- Къде ти е конят? - тя попита.

- Вас щях да питам.

- Защо?

- Не зная, а защо днес е петък?

- А защо не?

Той си записа.

- Спи ми се - тя каза. Той я заведе там и си легнаха.